Здравей Съдба...
Не, не бързай да захвърлиш писмото, почакай! Това не е поредната молба, поредният изпълнен с надежда и едновременно с това с разочарование лист... не!
Пиша ти, не за да прося щастие, пари или власт, не...
Пиша ти, за да ти благодаря! Да... не го очакваше, нали?! Не очакваше, че отново ще се изправя, че отново ще събера смелост да погледна напред, да продължа... но аз те изненадах, така, както изненадах и себе си...
Омръзна ми да губя, да падам под тежестта на твоите удари, омръзна ми да страдам, да ме тъпчат... Вече не ми е нужна твоята помощ, не ми е нужен късметът, за да постигна нещо, за да стана някоя, защото осъзнах, че отдавна съм такава, че не съм просто човек, а съм личност! Промених се! Животът ми ме промени!Промениха ме хората - за жалост, не толкова близките, колкото враговете ми... Ти ме промени, о, съдба, точно ти, която копнееше да ме стъпчеш, да ме запратиш на дъното, точно ти ме промени! Превърна ме в това, което съм днес - силна! Избърса калта и прахта ...