Това е история за срещата между две жени. Между съвършено богоуподобената и съвършено покварената (демоноуподобилата се). Между девицата Мария от Назарет, облечената в слънце, която Създателят на всичко видимо и невидимо избра, привлечен от благоуханието на целомъдрието ѝ. И Мария от Египет, жена, с нечиста, заразна плът, придобила отблъскващия мирис на гниещата ѝ в греха душа. Жена, която се качила на кораба с поклоници от Александрия за Йерусалим, отиващи да се поклонят на празника Възвижение на Светия Кръст Господен. Качила се с намерение, различно от тяхното, с нечисто намерение да ги съблазнява по пътя на духовното им пътуване. Но ето, че именно в това крайно заслепение и падение, Бог дава на Мария от Египет възможност за спасение. Възможност за възвръщане на изгубеното ѝ човешко достойнство.

     Да усетиш шиповете на греха е нещо трудно, когато той е проникнал и се е слял с теб. Да го предадеш на Господ с покаяние е нещо трудно, когато грехът е неразпознаваем за ослепената душа. Но ние сами не можем да носим греховете си. Те са нещо непосилно, което ни смазва и осакатява. Един Господ може да ни помогне да се освободим от адската им тежест.

     И ето Мария от Египет се изправила на прага на храма, очаквайки да влезе в его с всички други. Но единствено тя от тълпите народ не могла да прекрачи, колкото и да се опитвала. Може би в тази тълпа са били и други подобни на нея, там със сигурност са били и съблазнените през нощите на пътуването към Йерусалим от нея мъже. Но това, че единствено тя не е могла да премине, че греховете които вършела нощем сега станали явни с отхвърлянето ѝ там, където окървавен от човешките грехове висял Господ, толкова съкушило сърцето ѝ, толкова дълбоко я разтърсило, че тя осъзнала напълно безнадеждното си състояние. Към кого е можела да вика за помощ? От кого да я очаква? От някой човек ли, от тези с които прекрала нощите си, нейни другари по гнусота? Не. Не. Тя се обърнала и започнала да моли тази, която била нейна противоположност. Към Девицата, възлюбена от Царя на Царете. Блудницата разбрала, че е разпозната, че вонята на душата ѝ отблъсква Бога, че със сквернотата си не може да застане пред Неговото царствено лице.

     Жената, превърнала себе си в съчка за адския огън, обръщайки се с плач от собственото си безсилие към Божията Майка, ревностно решила да снеме опозоряващия я срам от себе си. Тя паднала в нозете на тази, която е чудо на ангелите и поражение на демоните. И майката Божия се застъпила за нея. Със своя целомъдрен ум я научила какво да направи.

     След като се поклонила на Светия Кръст, блудната жена преминала реката Йордан и навлизайки в пустинята никога повече не излязла от нея. Светът престанал да съществува за нея, тя забравила света. Но той не искал да я забрави. Той идвал цели 17 години в нейните мисли, нейните чувства, нейните желания, с които тя се борила с плач, с ридания, с удари в гърдите, с крайно изнуряване, презирайки всички желанията на тялото си. И със своето упорито отричане от дявола, чиято слугиня била преди това, тя придобивала Божията благодат. Бог шлифовал покайваща се скъпоценна душа ден подир ден цели 47 години. В пустинята я заварил и погребал един стар монах по време на Великия пост, заедно с лъва, който изкопал гроба ѝ.

      Какво се е случило с блудстващите с нея мъже и други като нея ние не знаем. Техните имена не са достигнали до нас. Спасили ли са се или са погинали? Но знаем, че никой от тях не е имал тази решимост на Мария блудницата, която я превърна в света Мария Египетска. Нейното желание да превърне мерзостта в себе си в святост. Да изтръгне от себе си безумието на сладострастието, за да засвети там бисера на чистата пред Бога душа. Да направи това, с което свършват всички наши желания и започва желанието на Бог да ни даде Своята безмерна Любов, за да живеем с нея, в нея, чрез нея. Да прекрачиш прага на храма, който греховете пречат да преминеш. Да пристъпиш, да се доближиш до Бога, Който иска ни повече, ни по-малко от това да ни осинови навеки. Да преминеш границата между сквернотата и духовността, да преминеш Йордан с твърдата решимост, да прекрачиш прага на храма и да навлезеш в благодатното лоно на Едната Свята Вселенска и Апостолска Църква, за да намериш упование и закрила, радост и светлина, успокоение и блаженство, святост – всичко от което се нуждае изнемогващата човешката душа, всичко към което сме призвани.