Това е история за срещата между две жени. Между съвършено богоуподобената и съвършено покварената (демоноуподобилата се). Между девицата Мария от Назарет, облечената в слънце, която Създателят на всичко видимо и невидимо избра, привлечен от благоуханието на целомъдрието ѝ. И Мария от Египет, жена, с нечиста, заразна плът, придобила отблъскващия мирис на гниещата ѝ в греха душа. Жена, която се качила на кораба с поклоници от Александрия за Йерусалим, отиващи да се поклонят на празника Възвижение на Светия Кръст Господен. Качила се с намерение, различно от тяхното, с нечисто намерение да ги съблазнява по пътя на духовното им пътуване. Но ето, че именно в това крайно заслепение и падение, Бог дава на Мария от Египет възможност за спасение. Възможност за възвръщане на изгубеното ѝ човешко достойнство.
Да усетиш шиповете на греха е нещо трудно, когато той е проникнал и се е слял с теб. Да го предадеш на Господ с покаяние е нещо трудно, когато грехът е неразпознаваем за ослепената душа. Но н ...