Протегнах се да я докосна, а тя се изпари, водата от ръцете ми. Чувствах силата, чезнеща безпощадно, караща ме да затая дъх, да се спра, готов да падна с присвити юмруци в пясъка под нейния плен. Пустинната горещина ме тласкаше към смъртта, прикован от миража, в които безумно се лутах. И точно тук се криеше малката и мъчителна истина. Уверих се и сам. Вече няма място за нас тук, на Земята. Нямаше и спасение за мен...
„И нека биде светлина и вода да се яви.“ - От тук започна всичко. Там, където и ще завърши. Ден първи. Ден като всички останали следващи, започващи с бавно, мъчително унищожение, което с всеки изминал ден, час се ускоряваше. Нашето бавно издигане като висши създания опустошаваше всичко по пътя си, докато не дойде време, в което си заслужава да помислим дали не удари часът, в който трябва да започнем да работим за природата? А дали не е прекалено късно? Не можем да върнем времето и да поправим щетите, защото ако ние се подкупваме с пари, то природата не е под този знаменате ...