Да си уникален
Познато ли ти е безкрайното еднообразие. Познати ли са ти мъките и страданията? Говоря за истинските мъки, не за болката, която остава в теб, след като те е зарязало гаджето например. Болка, която бързо зараства още с намирането на ново момче/момиче, в което да се влюбиш. Говоря за болката дълбоко в теб? Тази, която трудно може да се изтърпи и тази, която не рядко те кара да си мислиш за самоубийство. Болка, равносилна на бошуващ пожар, който оставя жарава след себе си, жарава тлееща дълго. И ако някой глупак, реши че си му неприятен започва да хвърля дърва там, вътре в теб. И огъня отново започва да гори. И болката отново се появява. Питам се защо съшествуват толкова жестоки хора. Хора, които се забавляват от чуждото нещастие. Танцуват весели танци върху погребаните души на хората, които са потъпкали. Ще кажете: защо се оставяш да те тъпчат? А аз ще отговоря на въпроса ви с въпрос. Необходимо ли е и аз да се превръщам в чудовище, в убиец на човешкия свободен дух? Нужно ...