Да убиеш мечта
Когато убиеш човек те осъждат да лежиш в затвора десет, двадесет или повече години. Влизаш, излежаваш си го и знаеш, че като излезеш си изкупил дълга си към обществото. Имал си достатъчно време да разсъждаваш над постъпката си и да се покаеш. В повечето случаи до покаяние не се стига, защото най-често това са хора без скрупули...
Какво обаче става, когато убиеш мечтите на някого?
Не е подсъдно, не подлежи на санкции от никого.... освен от теб самия.
Човека, чийто мечти си захвърлил в калта така грубо сякаш никога не са те интересували ти казва, че няма проблем, но и той не е сигурен в това... защото след десет или двадесет години някакъв случаен полъх на вятъра ще му напомни за всичко...
Как е мечтал да бъде там някъде... да бъдеш неговата опора.. ще си спомни как си го прегръщал и точно в този момент е имал всичко, за което някой някога може изобщо да мечтае...
Ще погледне към небето и ще каже: „Ти, Копеле, гадно, ти ми съсипа живота. Ти ме убиваш бавно от толкова много години.“
С тази вина никой не може да се примири и да живее нормално. Или пък може....
Аз не мога.
© Слънце Антимов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Всъщност не всички лежат в затвора за убийство. Човешкият живот не се цени, поне в тази държава, а ти говориш за мечти. Няма място за мечти там, където демоните се разхождат по улиците. Но пък има герои. Героите са тези, които оцеляват, въпреки че са заобиколени от бесовете адови.
-
Благодаря ти за коментара, Лейди Фокс, само едно малко уточнение, по скоро въпрос. Ами ако прегръдката все още означава същото? Ами ако си сигурен/рна, че този човек те обича безусловно също както и ти него, тогава можеш ли?
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
По принцип положенията са две- обичате, не разбивате чуждите мечти- няма смисъл от есето.
Не обичате, а, по принцип, няма защо да се чувства виновен човек от това, че някой го обича, пък да си с някого само заради неговите чувства е най- глупавото нещо на света- няма смисъл от написаното.
Позицията на обичащ човек или на обикновен мазохист защитавате?
П.П. Имате приятен стил на изразяване.