Навярно някои от вас са били в университет и знаят как понякога човек търси по-лесен начин за вземане на изпитите. Минах през пищовите, но ми се искаше да намеря още по-лесен начин. Един ден прочетох думите - „ако можеш да повярваш, всичко е възможно за вярващия”. Казах си, че ако съумея да повярвам, че с четиридесет минути подготовка мога да си взимам изпитите, то така и ще стане. Ентусиазирах се от това хрумване. И сега опрях до въпроса – как да повярвам, че това е възможно, като не бях виждал никой до сега да го прави пред мен. В една книга прочетох, че трябва да си представяме това, което искаме, да мислим за него, докато не оживее във въображението ни. И тогава, когато това се случи, НИЕ ЩЕ БЪДЕМ ВДЪХНОВЕНИ И ИНТУИТИВНО ЩЕ РАЗБЕРЕМ КАКВО ДА СТОРИМ. Та започнах да го правя. До изпита имаше две седмици. Всяка сутрин си мечтаех, пишейки. Представях си как отивам радостен, как пиша по всичко, което е зададено и как всичко е наред. Двете седмици изтекоха, от интуицията чувах само – не ...