Живеем в едно динамично време, в което интересът спрямо книгата не спира да стихва. Голяма част от учениците, а и от студентите, няма желание да четe, а аргументът, който използва, е че в XXIв. четенето вече не е на мода, за разлика от шумните събирания по всевъзможни заведения.

    Наистина ли можем да говорим за мода тогава, когато става въпрос за четене? Основите на литературата са създадени хилядолетия преди нас. Имаме запазени творби на десетки разгадани, и все още неразгадани древни езици, като някои от творбите са вероятно на поне четири хиляди години. В Европа, началото на литературата се полага значително по-късно отколкото това става в някои части на Азия и в Африка. Така или иначе, всеки ученик в девети клас се запознава с някои от най-древните запазени литературни творби на Европа, записани от древните елини. Може би най-древният писмен епос на елините, „Илиада“, както и останалите древногръцки творби, влизащи в учебния материал, днес звучат наистина странно за подрастващите български ученици и отварят място за безброй неудобни (за древногръцките автори) въпроси, но истината е, че този проблем е напълно оправдан поради огромната времева разлика, която разделя авторите от техните съвременни читатели.

     Трябва да бъдем наясно, че за последните 2 800 години, европейската литература е претърпявала безброй промени, свързани с идеологически и философски течения. Същият модел е приложим и за останалите краища на света. Това означава, че днешният читател има възможността да избере книга, която да отговаря на неговите интереси. Освен древногръцките творби, днес разполагаме с безброй образци от литература, сътворена през Средновековието, Ренесанса, Класицизма, Просвещението, Българското възраждане и много други периоди, възникнали в различни условия. Освен лироепическите творби, днес разполагаме и с прозаични, лирически, научни, научно-популярни и ред други жанрове в литературата. Трудно можем да си дадем сметка, че древните биха дали всичко, за да разполагат с подобно богатство от автори и жанрове, с което разполагаме днес.

     Липсата на на интерес спрямо книгата от съвременната младеж е нещо наистина притеснително. Трябва обаче да си даваме сметка, че любовта към четенето е въпрос на осъзнаване, а не въпрос на генетика. Пътят към въпросното осъзнаване би могъл да се съкрати ако детето се сблъска с достойнствата на книгата в по-ранна възраст. Ако едно дете на осем годишна възраст отвори сборник с творби, подходящи за възрастта му, и те успеят да го впечатлят, то би могло да потърси нова книга, отговаряща на търсенията му. Ако обаче същото дете отвори „Клетниците“ или „Война и мир“, то вероятно би се отказало и не би приело четенето като нещо, което си струва. Това обстоятелство ни довежда до мисълта, че за всеки един от нас, съществува книга, която да ни грабне, и книга, която да не ни грабне. Поради това, твърдението, че в XXIв. четенето не е на мода, е лишено от здравомислие, най-малко поради обстоятелството, че голяма част от младежите, които го разпространяват, не са отваряли книга, а още по-малко книга, която да ги впечатли. В техните очи воденето на нощен живот е по-привлекателно, защото са се сблъсквали с него. Може би е добре младежите да бъдат насърчавани да четат и да намерят своя жанр в литературата колкото се може по-рано и да преценят дали четенето си струва тогава, когато те вече го познават. Какво обаче се случва? При някои от децата семейната среда играе силна разрушителна роля тогава, когато се касае за четене. При други деца, оценките в училище играят ролята на възпиращ фактор. При трети, липсата на условия, осигуряващи достъп до литературата, е водещият проблем. Може би отново всичко опира до учителите. Тази толкова достойна професия, която днес не се ползва с особено положение, е един от факторите, които може да събуди любовта към книгата у подрастващите. Личният пример от страна на учител към ученик е давал впечатляващи резултати, и продължава да го прави. Учителят има силата да впечатлява, а някои от учениците имат желанието да го надминат.

     Така или иначе, четеното има дълги традиции в човешката история. Фактът, че литературата се е развивала и продължава да се развива вече четири, или дори пет хиляди години, показва, че не всичко е изгубено. Всяка година биват издавани стотици, дори хиляди нови заглавия. Всяка година науката напредва все повече и повече, а интересът към нея, съвсем не угасва. Ако даден човек желае да стане част от научната общност, той трябва най-напред да се сблъска с литературата. Всяка година все повече и повече учители успяват да запалят искрата на познанието у своите ученици. Глобализацията, електронната мрежа, и средствата за масова комуникация могат, и се използват включително и за добро. Мнозина младежи с интереси към науката, литературата, изкуството и тайните познания, имат възможността да се запознаят и да разменят своите знания, дори и разделени от цели континенти. Разпространителите на твърдението, че четенето не е модерно, често стават жертви на собствените си възгледи. Възможна истина е, че един от фундаментите, на които всеки един човек (трябва да) стъпва, е знанието, защото именно знанието, е най-добрата опора на умението. Знанието рядко идва наготово, то често трябва да бъде намерено из пожълтелите страници на книгите. Един фундамент, какъвто е то, няма как да бъде на мода, или да не бъда на мода. Един фундамент е продължителен и никой не може да посочи с точност времето, когато е възникнал, а още по-малко неговия край, особено когато този край, все още не се е състоял.

     Преди може би година аз държах изпит по теория на своята специалност в средното училище. Би било лъжа, ако кажа че всички бяхме учили. През месеца, който имахме на разположение за подготовка, аз прекарах часове наред да наизустя шестте възможни теми за развиване, докато моите съученици решиха да действат по лесния начина, а именно, да препишат. Аз отразих техните дела в своя личен дневник и дълго гневът ми не стихваше. Дни наред аз блъсках главата си, задавайки си въпроса: „Мигар бях толкова сляп и повярвах на учителите си, че този изпит е толкова сериозен? Изгубих толкова много време за четене при положение, че имаше и лесен начин“. Не след дълго, обаче, аз се срещнах с класната си ръководителка. Щом ѝ споделих своята мъка, тя ми сподели следното:

     - Не се ядосвай. Времето, прекарано в учене, няма как да бъде прекарано напразно.

    Аз напълно се убедих в нейните думи, тогава, когато влязох в кабинета, за да се явя на практическия изпит. Резултатите бяха повече от ясни – тези, които действаха с измама по време на практическия изпит, получиха неособено високи оценки по практическата дисциплина. Ето доказателство, че учителите често са прави, и е хубаво да се вслушваме думите им колкото се може по-често. Учителите са стигнали до своята професия благодарение на усърдна подготовка и на задълбочено четене. Това обстоятелство само по себе ни показва до какво нравствено извисяване може да доведе любовта към книгата.