Oct 20, 2007, 8:02 PM

Дали умирам? 

  Essays
1695 1 9
1 min reading
Спомените ме връхлитат, когато разгледам стария си албум. Е*ах ти баналността, изрекох. Така. По-ясно ще бъде, ако кажа, че ме връхлитат откачени мисли, достойни само за човек от класата на Форест Гъмп. Така. Аджеба, като ги гледам тия хора на снимки, като слушам за тях, те си живеят. Не говоря за Ботев и безсмъртния му дух. Говоря за баба си, дядо си и разни други некромансери. Докато ги помня май ще си мисля, че са живи. Като спра да ги помня, ще отворя харддиска в главата си, ще сваля албума от полицата и ще си ги... припомня.
Може би ви се струва лудост това, което в момнта пиша, мисля и разсъждавам и др.
Дядо ми беше евреин. Не беше ортодоксален. Но беше евреин. Родил се е зимата на 22-ра година. В който и исторически справочник да погледнете - "Световна икономическа криза". Това - ранният ми дядо. Дядо ми като пубертет е прекарвал времето си в поправяне на писалки и гравиране на разни неща върху дърво.
Знаел е, че има роднини в Германия. Обаче не е знаел нищо за Хитлер. И к'во от ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Якоб Яков All rights reserved.

Random works
: ??:??