Даровете на живота
Раждаме се съвършени. Но още щом поемем първата си глътка въздух, съвършенството ни напуска завинаги.
Вече ни има, и животът започва да ни поднася своите дарове. Да плачем, да викаме, да виждаме, да ходим, да се радваме и да се сърдим – най-хубавите дарове.
Животът обаче, е мъдър. Той иска от нас да сме силни, да израстваме и да се развиваме. И в последна сметка да се сдобием с неговата мъдрост. Затова ни поднася и дарове, чрез които да постигнем това. И всеки един от нас получава по един такъв, а някои може би по повече, за жалост.
Едни ослепяват, за да се научат да виждат чрез душата и сърцето си. Други оглушават, за да се научат да живеят в тишината. Трети са с ледени сърца и цял живот се опитват да ги разтопят, за да рукне кръвта и те да станат истински чувстващи хора.
Още от раждането ни до самия край болката е неделима част от нас. Тя ни следва на всяка крачка, също като сянка ни. Болка от удряне, от падане, от раздяла, от провал. Боли те за теб самия, боли те и за някой друг. А понякога дори не знаеш защо те боли, но те боли.
Няма съдба, но на хората се случват какви ли не неща. Катастрофират или просто ги блъска някоя кола и... Всичко се променя завинаги. Ако остане човека сред живите е радост, но горчива, пропита с болка и гняв, а понякога и с отчаяние. Защото оцелелият вече е онзи, който е бил. Простил се е с нещо от себе си – я крак, ръка или завинаги остава прикован в инвалидния стол.
Няма съдба, но има живот. И той поднася своите сладки и горчиви дарове на човека. Живота е мъдър, но нашата болка крещи – не е справедлив! Вярно е, но ако беше справедлив... Какъв ли изобщо щеше да бъде светът ни, живота ни, какви ли щяхме да сме ние... А щяхме ли да оцелеем и да стигнем до този век, в който сме в момента.
Щеше ли да я има медицината, макар често да изглежда, че е безпомощна да спаси човешки живот, или поне да го направи по-добър и дълъг? Щеше ли да го има интернет пространството, където човек да намери сродни души и утеха? Щеше ли да ги има колите, телефоните, телевизията, пътищата, библиотеките, детските градини. Щеше ли да има писатели, художници, фотографи, музиканти...
Няма човек на земята, който да не е получил и от горчивите дарове на живота. Дори и хората с най-гениалните умове, които целия свят познава, не са били застраховани от тях. А може би са станали гениални именно заради несправедливостта, заради горчилката и болката.
За сетен път ще кажа – живота е мъдър! И неговия най-голям дар е несправедливостта, както ние я наричаме, защото не искаме да страдаме, не искаме да ни боли. И точно този дар ни прави силни. С този дар живота иска да ни каже:
- Не се жалвай и не се гневи, заради онова, което си изгубил! Приеми себе си и използвай това, което в момента имаш като средство, чрез което да дадеш своя принос на света и хората.
Няма справедливост, но докато го има живота, всеки има крила и стига да се научи да ги използва, може да полети навсякъде където поиска.
© Христина Гутева Гутева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Не е лесно, няма накъде.Поздрави на всички, които успяват! Благодаря ти!
-
Да си учим житейските уроци и да не се предаваме!Поздрав!
-
-
Харесах!
-
Благодаря,Вилдан! Сърдечно благодаря!
-
"Не се жалвай и не се гневи, заради онова, което си изгубил! Приеми себе си и използвай това, което в момента имаш като средство, чрез което да дадеш своя принос на света и хората."
Точно! Честит празник! -
Благодаря ви! Посветено е на един мой близък приятел, който независимо от инвалидния стол - се научи да използва крилата си и "полетя"!
-
"Те полетяха, защото повярваха, че могат да полетят!"
И много важно е да не се намери някой "доброжелател", който да ни убеждава, че не можем да направим нещо.
Поздрави! -
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
"Раждаме се съвършени." Демек? Спрямо какво?
"Едни ослепяват, за да се научат да виждат чрез душата и сърцето си."
Чувствата не са средство за познание, а за оценка. Те не могат да ти кажат нещо "какво е", а само как го оценяваш.
"не е справедлив! Вярно е, но ако беше справедлив... Какъв ли изобщо щеше да бъде светът ни, живота ни, какви ли щяхме да сме ние... А щяхме ли да оцелеем и да стигнем до този век, в който сме в момента."
Защо смяташ че не е справедлив? И дори да не е, какво общо има това с развитието на човечеството и дисциплините изброени в следващия параграф?