Снегът се сипе тихо и кротко по грешната земя... Коледа е. Светлинките в прозорците греят празнично, а трепетното очакване се е сгушило под елхата. Навън всичко е в бяло като при първо Причастие. И както в приказките Доброто има надмощие.
Влъхвите изминали дълъг път, следвайки звездата на изток, за да поднесат своите дарове на Спасителя. И всеки от нас, ако постъпва мъдро, няма да се уплаши от трудния път към сърцето на любимия човек. Щастлив е този, който празнува Коледа заедно със своето семейство. Щастлив е този, който го има.
Най-ценното съкровище на семейство Иънг (както пише О`Хенри) e златният часовник на Джим и косите на Дела. И още… голямата любов, която ги свързва. В името на тази любов всеки един от тях жертва своето съкровище. Трудно е да се живее в бедност, това е изпитание. Но да се живее без любов, е мъчение. Саможертвата и себераздаването са жест на внимание и обич, те именно са ценни за нас. Подаръците под елхата… да, радваме се за тях, но те са по-скоро външното проявление на човешката топлина, близост и съпричастност.
„Влъхвите, които донесли дарове на младенеца в яслите, са били удивително мъдри хора.”
Тези, които „без капчица мъдрост” жертват един за друг най-скъпите си съкровища, постъпват най-разумно. „Те именно са влъхвите.”
А какво благородство и великодушие трябва да има човек, за да подарява на непознати, на нуждаещи се хора? Йоан Кронщадски раздавал на бедните всичко, което получавал като възнаграждение, дори собствените си дрехи и обувки. Така нерядко се прибирал вкъщи бос и полугол. Той горял от любов към ближния, а топлината в неговото сърце била достатъчна да сгрее много обезверени и отчаяни клетници.
„Трябва да обичаш всеки човек – и в неговия грях, и в позора му…”
Думите на отец Йоан говорят сами за него, защото любовта му е всеопрощаваща. Той не осъжда, а благославя!
Чудно нещо е човешкият живот, прилича по-скоро на изпит. За точно определено време сам трябва да разбереш кой те изпитва и по какъв предмет? За Изпитващия е ясно, ако не си атеист. А предметът е най-трудния: Имаш ли любов в себе си и човешка топлина? Или сърцето ти е студено и вкаменено… име носиш, а си мъртъв? Бедният въглищар Петер Мунк (Вилхелм Хауф) се докоснал до мъдростта, разбирайки, че няма на земята богатства, които да струват колкото топлото сърце. Неразумните желания и подаръци убиват. Бедността не е порок, но е възможно да роди пороци. Както и богатството, само по себе си не е порок, но може да доведе след себе си много грехове.
Човекът е разумен по природа, но трябва да внимава в своите желания, защото има вероятност те да се сбъднат…
Децата – невинни и простодушни, са по-близо до онази премъдрост, с която са озарени и небесните ангели. Децата обичат истински и вярват в чудото на Коледа. Пазете топлината в сърцето си да не угасне, онова безценно пламъче, което ни прави образ и подобие на Младенеца в яслите!
Влъхвите, като влезли в Йерусалим, питали за новородения Цар: „Де е родилият се Цар Йудейски? Защото видяхме звездата Му на изток и дойдохме да Му се поклоним.” (Мат. 2:2)
Мъдреците намерили Спасителя във Витлеем, в пещера… И това се случило така, за да знаят земните царе, че царството на новородения Цар не е от този свят, то е в нищетата, в смирението и в презрението на светската слава. А влъхвите не се разкаяли и не възроптали, когато намерили в такава нищета Този, заради Който извървели дълъг път и Когото се надявали да намерят в царски палати.
Мъдреците били чисти по сърце (блажени чистите по сърце…), те „паднаха, та Му се поклониха; а като отвориха съкровищата си принесоха Му дарове.” (Мат. 2:11). Сбъднало се съкровеното желание. Следвайки звездата на изток, влъхвите изпълнили своята мисия да поднесат дарове на Хляба-нетленен слязъл от небето. Този, Който ще нахрани гладните за правда , изпълнило се и пророчеството…
И снегът се сипе тихо и кротко по грешната земя. Камбаните на Коледа бият празнично. Звънят в душата… Не заспивай, не заспивай… Радвайте се и се веселете! Роди ви се Спасител!
© Александра Сергеевна All rights reserved.