Денят – светъл лъч, вдъхновение в полета на птица. Нощта – сбирщина на вещици и демони, тъмна прокоба.
Страхът от нощта ме връхлита и изсмуква като вампир цялата ми жизненост и енергичност. Засмуква ме като фуния, кара ме да се задушавам и треперя. Нощта е призрачна и обсебваща като вихрушка. Тя покрива очите ти и мята було така, че да не виждаш къде стъпваш и неусетно пропадаш в ровове, в невидими дупки. Съблазнява те без прелюдия, безцеременно и неустоимо и те отвлича в плен в неясни лабиринти от страхове и несигурност, тегли те все по-надолу в непрогледните недра на земята и там те обладава. Полепя по лицето ти сълзи и те кара да им вярваш. Като разплакана, разчорлена и изоставена жена тя допива последните капки вино и захвърля чашата в стената. Нощта носи страховитата емоция на жена на ръба на нервна криза, нейното име е хистерия. Странните й настроения те носят в бурния океан без котва.
Денят те кара да мечтаеш и да усещаш своята сила, своя непобедим център, понесен на крилете на ...