От край време се опитвам да разбера човека. Защо прави, или не прави нещо? С какво е различен, повече от животно? Не! Нямах в предвид ония уроци по биология, когато се режеха жаби и червеи. В никакъв случай! Опитвам се да разбера същността на човека, неговото място в екосистемата. Опитвам се да разбера самата екосистема. Трудна задача! Отне ми години и макар да имам някаква яснота, тя не е достатъчна. Едва ли ще ми стигне живота, за да стигна до края, но пък, мога да споделя разбраното. От началото на живота на нашата планета, която не е парче скала, а жив организъм, първите биологични същества не са били точно животни. Били са нещо средно между минерали и живи същества. Циано водорасли, които фотосинтезират. Няма емоции, но има инстинкт за самосъхранение, размножаване и търсене на енергия. Сиреч, храна. Отиваме към следващите. Едноклетъчни. Много малка, но съществена разлика от водораслите. Те плуват. Могат да си сменят ареала. Не много, но могат. Научили са се да си набавят енергия от въздуха, от водата и слънцето. Важна стъпка напред. Стигаме до разклон в еволюцията. Флора и фауна. Много сериозен напредък на живата материя. Двата клона са взаимносвързани и живеят в симбиоза. Нуждаят се един от друг. За това и се развиват паралелно. Днес много плахо се говори, че флората има емоции. Знае се, че е развивала механизми за самозащита, за размножаване, за енергийно задоволяване, но не и че има емоции. Според някои учени и изследователи - има. Изпитва болка, удоволствие. В двата случая шуми различно. Някои дори казват, че са записали как пеят растенията. Не знам. Може би е така. Защо да не е? Нали и те се развиват толкова дълго? Фауната се смята за по-развита емоционално от флората. Колкото по-голям мозък има съществото, толкова по-емоционално е. Така се смята. Аз бих казала, че признаваме емоции при животните, които познаваме и отричаме такива при животните, които не познаваме. Бих казала, че ги има у всички! Относно мозъка. Сравнете колко е голяма главата на една птица, съответно, колко мозък се побира в нея и едно куче, например! Ще кажете, че пилето е безмозъчно и няма емоции. Не е вярно. Имам декоративни кокошки. Копринки. Всяка година, по едно и също време ярката люпи. Петелът не просто споделя процеса, като дълго лежи до нея. Преди това споделя снасянето. Стои до нея, докато снесе. После споделя грижите за пиленцата. Пиленцата не спят под крилото на майка си, когато поотраснат, а на гърбовете на двамата. Може би, защото не са имали повече от 2 пилета. Имам и джинки. Те също люпят. Полудива порода са. Кръстосахме копринки и джинки. Петелът отначало се стъписа от вида на пилетата. Не бяха, каквито очаква. Не бяха като него. Но, после започна да се грижи за тях и майка им. Да ги пази. Тази година, семейството копринки излюпи холандско качулато пиле. Имаме и такава двойка, но те не люпят. Грижовният петел забеляза, че пилето не е като него и мине не мине, го кълве. Но, майката, нали е майка, самоотвержено го пази. Дори се бие с петела. Накрая, той прие пилето и се грижи за двамата, пази ги. Пилето се гуши в майка си, но се крие при опасност при баща си. Това значи, че безмозъчните кокошки имат емоции. Имат и самосъзнание. За кучета, котки няма какво да говорим! Никой не отрича наличието на самосъзнание и емоции! Има ги и във всички, така наречени, висши, животни в природата. Маймуни, делфини, китове, слонове, лъвове, тигри.... Тогава, човекът какво е? Той е последната клонка на фауната. С развит мозък, но не до край. Има много силно его. Толкова силно, че при някои хора то заглушава грижата за продъление на рода. По принцип, човекът е стадно животно. Живее в група. Еволюцията го е научила, че така е по-безопасно, че така ще е по-сит. Всяка група има йерархия и правила. Иначе би се разпаднала! Така стигаме от племената, до народи и държави! Но, егото! Ах, това его! За какво му е било на човека това его, което го кара да прави какво ли не?! Животните нямат толкова силно развито его. Но, хората... То ги тласка напред! Правят открития! Завоюват територии! Подчиняват себеподобни, животни! Посягат към космоса! Експлоатират всичко, което са подчинили! Аз-ът на първо място! Но, така се срива йерархията, правилата, групата! И човекът остава сам със своето его. Разните ега се съревновават, воюват по между си. Не им пука за групата. Но, ако отделиш едно его и го накараш да понесе отговорност пред групата, то често рухва. Свива се уплашено! Иска да се скрие сред другите! Да стане незабележимо! Силно, егоистично, жестоко и нагло, докато е анонимно, става свито, уплашено, продажно, щом остане само пред осъдителните погледи на групата. Може още доста да се пише как и защо са се появили най-ярките прояви на егоцентризма, но ще ви доскучае. Може би в други есета. Сега е важно да приложите тази дисекция към ситуацията у нас и ще разберете всичко, което я движи и захранва. Ще разберете, че не сме уникални! Така се развиват такива протести във всички развити държави! Не! Не ми харесва! Искам да спрат! Но, може само чрез сила! Метод, който групата не смее да приложи. Не е от страх пред егото на протестиращите, а от страх, че ще разрушат йерахията и правилата, които я крепят. За жалост, за пръв път те са разрушени. И, за пръв път, в България!