Това е чат от откровение ,което написах на един дъх.Досега не съм писла нищо,никога.Казаха ми да го продължа ,да го довърша.Чудя се с трува ли си да му отделя време?вие как мислите?
За мен
Отварям очи,слънцето прозира през клепачите ми.Сама съм, толкова сама,че чак го чувствам пронизващо в съзнанието ми.Всеки човек има такъв период от живота си-в който вижда самотата и я чувства дълбоко,дълбоко в себе си,сякаш цял живот ще е сам ,сякаш е единствен на тази планета.Това е такъв момент от живота, в който всичко ти е наред и се чудиш какво да измислиш и изровиш от скучния си живот, за да ти стане интересно.В такъв един момент се раждат или най- гениалните планове и решения или такива, които са способни да ти съсипят живота!
Ето го първия ден в новия,голям град.Почти не си го спомням ясно,само усещането се е стаило дълбоко в мен и го помня,а и сигурно никога няма да го забравя.То е нещо смесено между вълнение, тъга, страх и ентусиазъм.Какво точно правих, не си спомням ,но причината поради к ...