Добрите хора винаги ни пазят, винаги са до нас, когато имаме нужда. Те вечно прощават, дори и да сме ги обидили и наранили. Но тези хора всъщност са най-самотни, защото често остават неразбрани от другите. И когато те имат нужда от подкрепа, няма кой да им помогне и утеши, те се борят сами. И когато всичко е срещу тях, с последни сили продължават напред, и когато всички ги обиждат, те стискат зъби. В днешно време е много трудно да открием такива хора. Те не са нито най-красивите или най-идеалните, но сърцата им са чисти. Ако имаме такъв човек до себе си трябва да го задържим, защото тези хора търпят всичко, прощават вечно, дори и другите да ги отблъскват. Но обикновено те си тръгват най-неочаквано и... завинаги.