Въпреки силната ми воля, въпреки стремежът да остана непреклонна, ти ме покори, постави ме под своята власт, окова ме във веригите на твоята обич... обич, за която не съм молила, която не съм търсила, която не желая... но обич, на която нямам сили да се противопоставя...
Мислеше, че твоята свобода ми стига, че съм щастлива до теб, без да можеш да видиш веригите, които ни свързват и ни държат един за друг против волята ни... Не можеше да видиш копнежа ми по необятната синева, да видиш желанието ми да прекъсна тези окови и да полетя - далеч от теб, далеч от нас... Мислеше си, че имам уши само за твоите мили, но изречени с господарски тон думи... че имам очи само за теб и че твоят поглед ми е достатъчен, за да видя прекрасният свят, за който непрестанно ми разказваш. Свят, за който ден след ден слушам, а думите просто минават през мен, без да проникнат в съзнанието ми, без да докоснат струните на душата ми, защото тя е някъде далече, напуснала е златната си клетка и се наслаждава на красо ...