Някога животите ни бяха тръгнали в една посока, рамо до рамо вървяхме ние с теб. Хванати за ръце се борехме с трудностите и откривахме красотата на живота.
Днес теб вече те няма и сама вървя по пътя на живота. Страхувам се от това, което се крие зад завоя, от онова, което ме очаква без теб. Не мога да повярвам, че всичко се изплъзна така лесно от ръцете ми. Любовта, която преди гореше в сърцата ни, сега е шепа прах, разпилявана от вятъра. Чувала съм, че времето лекувало раните на сърцето, ала как, когато все още мисля за теб. Спомням си обещанията ни, клетвите... любовта ни.
Колко много искам да ти кажа, че сутрин се събуждам с мисълта за теб и се усмихвам. Обличам си дрехите, които ти харесваше, слагам грим, какъвто ти одобряваше и те чакам... чакам да хлопнеш входната врата. Минава време, ала теб те няма... сълзи се стичат по бузите ми, размазват грима и напомнят, че всичко е просто сън, просто една мечта.
Поглеждам в огледалото и като филмова лента минава времето прекарано с теб. Не ...