Oct 31, 2004, 10:37 AM

Дракони на възраждането 

  Essays
5.0 / 1
2367 0 0
22 min reading
……….,дните се люлеят между очакване и мрак, и в съжаление .Сега, когато пиша, тъмни облаци се спускат над града и бавят и мисълта и изгрева. А улиците блуждаят между светлината и нощта . И превъзмогнал своите копнежи успявам да ти кажа: Щом те няма, ти ставаш още по-красива и обсебваща- като дъха на орхидея в жарка нощ. Страстта кръжи из вените като акула, унищожава всички сетива, освен вкуса, заложен в нея- вкус на кръв. Започва тя със лекичко ухапване, а после те разкъсва и усещаш как пламъкът се надига като в тунел към гърлото. И затова нощта е тъй богата на копнежи , на битки ,търсещи примирие.Бих се поддал на нощната съблазън и с друга бих те заменил, благословена и безименна във мрака. Ала когато дойде онзи час , когато слънцето преплита блясък с догарящата светлина на лампите в дъга из локвите, аз тръгвам… Затова, във сянката на здрача , след който винаги настъпва изгрев, аз яхвам бурята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стела Захариева All rights reserved.

Random works

More works »