Запътили сме се към... някъде.
Затворили сме се... в самите себе си.
Закоравели са... сърцата ни.
Замират... душите ни.
В динамиката, в която живеем, сме се отчуждили... от братята си.
На път сме да изгубим и малкото останала любов и красота в човешките отношения.
Къде сме "затрили" човечността, истинската? Къде е любовта помежду ни? Разделение ли ще остане това, което ще наблюдаваме между хората до края? Злоба, омраза, завист... Това са нещата, които стремглаво "попълват" ежедневието ни. За съжаление!
Говорим за любов, пеем за любов... А всъщност любовта си остава само в разговорите, песните и филмите. В реалния живот тя е придружена винаги с много драма, което прави хората непосилни да й се насладят истински. Всичко красиво в отношенията между хората сякаш се е пренесло в онзи по-приятен свят, който ние днес не заслужаваме. А причината се крие накъде там... зад материализма, който ни е обсебил напълно; зад безчувствието, което проявяваме към съдбата на ближните си; зад идола, който с ...