Друг живот
Заедно… Не ни бе отредено! Това беше нашата присъда! Отчуждени… Далеч един от друг и само болезнените спомени да напомнят за неизживени мигове.
Ти бе моята болест… моята карма… ти си бе моята любов! Много изречени и неизречени думи, много постъпки неопровергани, много сълзи и надежди… много любов! Силно беше… силно и искрено… истинско… Всеки миг се молех за любовта ти! Обичах те и това ми стигаше, даваше ми сили да преодолея и себе си дори… но не винаги е достатъчно… или може би на теб не ти стигна?! Не мога да го проумея… Осъдиха ни, преди да ни изслушат… отдалечени! Край преди начало… Тук не ни бе отредено заедно да бъдем! Но може би… в някой друг живот… в друго време и пространство ще бъдем заедно… ще бъдем щастливи… в друг живот ще ме обичаш, може би ще се осмелиш да ме пожелаеш. Да… в някой друг живот ще има “ти и аз”, ще има “ние”! Мечтата би могла да е реалност!
Истина ли е? Мога ли да се надявам?! Мога ли да те имам… та дори и в друг живот. Винаги бих те чакала… вина ...