Словосъчетанието “духовен реализъм” крие в себе си съчетаването, но и противопоставянето на духовността като проявление и реалността като обективна картина на заобикалящия ни свят.
Защо могат да бъдат съчетани? Принципите на духовното – нравствено, добро, състрадание, милосърдие, помощ и подкрепа са така необходими за всеки от нас. Всеки е техен носител, но и има нужда да ги получава от околните. Не е невъзможно да ги прилага, защото са заложени в нас, ние по правило имаме духовността в себе си. Но както можем да даваме гореизброеното, така имаме и немалка нужда и да го получаваме. Духовността трябва да бъде споделяна, защото тя не е просто някакво статично състояние вътре в нас, тя е сила, която расте и се укрепява, когато е раздавана. Напълно реално приложимо е в света около нас да даваме от своята духовност.
Но защо духовен реализъм може да бъде и противоречиво словосъчетание? Отговорът се крие в приоритетите, които са поставени в съвременния свят. Стремежът към материалното е водещ ...