ДУХОВНОСТ ЛИ?
С това есе не желая да разрушавам нищо. Зная, че след него нищо няма да се промени. Просто споделям своето мнение, както често правите и вие тук. Предизвика ме прочита на един стих.
Някъде прочетох, че материята била ненужна. Иска ни се, но не е. Тук, в това измерение, духът съществува в материална обвивка. Той идва на този свят и се ражда в човешко същество, защото е несъвършен. Учи своя урок и се освобождава от тази обвивка след смъртта. Да надмогнеш материята докато си човек, значи да надмогнеш нейните щения. С разума си. В името на нравствени категории, които, ако човек не ги притежава, е смешно да говори за духовност. Това са дълг, отговорност, вярност, достойнство, етичност, състрадание, милосърдие и т.н... В полета на пеперудата от цвят на цвят няма духовност, има духовност в съзерцанието му, няма духовност във вълчата захапка, няма духовност в напереността на пауна или в пъстротата на папагала. Има ли духовност в птица, кълвяща вълк? Нима има духовност в педофилия ...