На вън вали сняг на парцали, студ както никога до сега. А сърцето ми навярно замръзнало е и се е превърнало в буца лед. Толкова красиво се сипе снегът, че пълни очите ми с радост. Само че душата ми е сива няма кой да чуе мелодията ѝ. Ще погледнат ли очите ми отново с любов? А сърцето ще обикне ли отново нечие друго? Не искам вече да обичам, не искам и повече да разбирам какво е любовта! За да не ме боли повече, ала ако някой ден някой ме обича, нека да ме обича с цялата си душа, защото душата на ангелите е красива. 😇😊