Понякога в живота се случват неща, които лесно предизвикваме подсъзнателно. Когато решим, че всичко е свършило и оставим нещата да се стичат в своя посока, делникът ни се изпълва с енергия. Това е като да изливаш от пълно менче с вода: изпразва се пълното и се освобождава място за новото.
Душите са често препълнени с болки от странни размисли. Кръгът се затваря, понеже размислите водят до нови такива. И съзнанието се самосъхранява, като захвърли всичко в пространството и остави позитивизма да блика на свобода. Интуитивно ли е? Автоматизъм ли е? Или най-нормалната функция на слабите ни и крехки тела...
Забравените мисли водят до метаморфоза на жизнеността. Усещането, че си олекнал умствено и не те стяга лявата гръд, по онзи особен начин, е всъщност знак за освобождаването на душата ни от тягостната пълнота.
А свободната душа се втурва към нов материал, който да влее живителния екстаз, в коренно различна посока. „Жив съм! Отново съм Жив!” - и светът изведнъж се превръща в поносимо място ...