Dec 19, 2008, 10:23 PM

Дъжд, Любов, Болка... 

  Essays » Personal
2937 0 6
1 мин reading
Беше един от онези мрачни, студени и дъждовни дни. Всичко беше потънало в тъмна бездна, до която слънчеви лъчи не достигаха. По улицата се стичаха дъждовните реки. Измежду тях утихваха Нейните стъпки.
Тя въреше по безлюдните улици, поела незнайна посока...
 Без посока, без цел, под дъжда, мокра до костите си, тя се скиташе сама. Опитваше се да открие онова, от което бе лишена - любовта. Онази топла, вълнуваща, светла и вълшебна тръпка. Тръпката от това да се чувстваш обичана и нужна на някого.
Дъждовните капки, които се стичаха по лицето й, по тялото й и по улицата, я наведоха на мисълта, че всичко идва и си отива.
В този момент тя пося зрънцето на надеждата в себе си. Пое дълбоко дъх и рязко вдигна погледа си нагоре към небето и се опита да съзре безкрая, криещ се в него. С блян в очите си тя пое по пътя към мечтата си. Продължи надолу по улицата, но вече беше изпълнена с надежда и вяра, че любовта, която така дълго е чакала, ще дойде точно когато не очаква...
  Дъждовните дни винаги са криели една малка магия в себе си. Въпрос на време е да я открием и осъществим.

© Мунанна All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Магията я има и не само в дъждовните дни Изобщо не разбирам от литературни жанрове,но съм достатъчно простоват за да ми хареса
  • Интересно е.
  • moonyy,не е в Разказ,защото няма такъв раздел. Публикувах го от интерес,за да видя как хората ще приемат такъв тип писания. Все пак благодаря за мненията!
  • Не може да е разказ, защото подяволите, няма нито фабула, нито главен герой с развиващ се характер. Не може и да е есе, защото му липсва интелектуалната красота на повечето есета. То е една нездрава, глупава импресия, скроена за не повече от 10 минути. Пхахахахахах
  • Много хубаво, браво!Вдъхва надежда
  • Можеби не разбирам от есета, но ще се радвам да ми обесиш защо това е есе, а не разказ? Благодаря предварително.
Random works
: ??:??