Дългото сбогуване
Мъжът се поспря за малко пред входната врата на жилищната кооперация и се загледа разсеяно в бездънните очи на звездния океан. След това се огледа плахо и смутено, сякаш искаше да избяга от дебнещия поглед на собствената си гузна съвест. Обзелото го мигновено колебание, внезапно се претопи в прииждащата сянка на мрачната решителност, която отново възстанови везните на равновесието. Тихите му стъпки унило отекнаха в смълчаната кухина на стълбището. Вървеше внимателно, като предпазливо опипваше с крак всяко предно стъпало, като че ли се страхуваше да не предизвика с неволен шум нечие подозрително любопитство. Спря се за минутка, за да нормализира учестената вибрация на дъха си, опитвайки се с привично нехайство да поощри мъжката си самоувереност.
С отривист и неспокоен жест, ръката му натисна черния бутон на звънеца. Острото и настойчиво позвъняване го стресна и неочаквано парализира всичките му импровизаторски способности. В краткия миг, докато му отворят, неусетно изп ...