Mar 11, 2009, 6:50 PM

Един обикновен ден 

  Essays
2205 0 3
2 min reading
Днес е малко особен ден за мен. Усещам как губя почва под краката си. То и преди време тя е била хлъзгава, ама сега ми се струва, че се свлича яко. Около мен остават някои неща, които винаги съм мислел, че мога да управлявам. Но се оказва, че за кой ли път съм се лъгал в себе си. Или че съм се самозаблуждавал, което си е по-вярно.
Направих си една папка, където сложих 22 снимки. Сега като ги пусна на слайд, чак свят ми се завива. Такава младост лъха от тези снимки... и си мисля, времето ли бе така пролетно преди две години. То, че аз бях по-млад, това си е ясно. Но не вярвам толкова да съм се състарил за това време, че да има някаква особена разлика с преди.
Или всичко е въпрос на някакви наши състояние, на някакви необясними и недотам изследвани от самите нас състояния на духа, които нямат нищо общо с възрастта.
Кой знае, може и да е просто съвпадение на желанието ни да сме по-различни от това, което сме. Тоест или да сме по-млади, или да сме по-умни житейски.
А опитът е толкова важен ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любомир Николов All rights reserved.

Random works
: ??:??