Един тъжен миг от лятото              
   Ще разкажа за една много тъжна случка от лятната ваканция.
  Денят беше топъл.Слънчевите лъчи навлизаха,без да питат през прозореца.Ранното утринно слънце напичаше безпощадно.Навън нямаше жива душа.Тук-таме в далечината се виждаше по някоя кола.Аз седях замислена до прозореца,когато телефонът звънна-беше моята приятелка Ангела.Тя ми предложи да излезем.Чесно казано хич не ми се излизаше в тая горещина,но все пак приех.
 Не след дълго аз и моята приятелка се запътихме към едно кафене,за да пием по една Фанта.Аз слушах музика и затова въобще не обръщах внимание на шумовете около нас.Ангела ми каза,че е дочула мяукане от близките храсти и аз реших да проверя.След като мяукането се повтори още два,три пъти аз разбрах от къде точно идва то.Определено вече бях забравила за жегата.Мислех само за котешкото мяукане,което приличаше на зов за помощ.Приближих се и що да видя...в един стар кашон се бяха сгушили три малки котенца(две черно-бели и едно черно). Не знам защо,но на мен най-много ми допадна черното коте(то беше най-надежното от всички).Реших да го кръстя Чернишка.Черното коте беше толкова малко и безпомощно,че аз го взех в ръце и то се сгуши в мен.Котетата се намираха близо до един паркинг.Пазачът на паркингът случайно ни чу,излезе и ни каза да вземем тези котки иначе неговите кучета щяли да ги сдавят...Ангела ме издърпа и ми каза да ходим да купим мляко за Чернишка и нейните две сестри.Аз се съгласих.Ние отидохме до най-близкият магазин и купихме мляко,след което се върнахме и нахранихме котките.Аз без да мисля грабнах черното коте и казах на Ангела да отидем до нас и да видим дали ще мога да го задържа.Знаех си че няма да може и така и стана.Много се натъжих,че няма да го задържа и за това отидох в моята стая с него.Изглежда,че на котето много му хареса.Неговите малки сини очички се взираха в моите.Те бяха толкова ярки и приличаха на малки цветчета.Козината на Чернишка беше по-нежна от пух на врабче.Тя се сгуши в мен и започна да мърка като малко лъвче.Чернишка реши да се разходи из моята стая.Тя се оплете в едно въже и беше много смешна.Аз се засмях и и помогнах да се оттърве от този "капан".За съжаление стана време да върна котето от където го взех.Стана ми много тъжно,защото вече се бях привързала към нея.Но все пак оптимистично си казах,че котето ще намери майка си и ще бъде щастливо...Ангела все още беше с мен.Ние заедно върнахме Чернишка при останалите котета и си тръгнахме.Почувствах се много зле,но Ангела ми каза да не се притеснявам и,че всичките три котета ще са добре.Аз и повярвах и се успокоих. 
  Отново бях с Ангела навън.Разхождахме нейното куче.Минавахме покрай мястото,където бяхме оставили котетата и решихме да се отбием при тях.От двете черно-бели котета нямяше и следа.В близките храсти намерих малката Чернишка мъртва.Предположихме,че е била сдавена от някое куче.