Все още не мога да си спомня кой си. Не помня името ти, мястото, от където идваш, годините ти. Но помня много други, по-важни неща. Сърцето и душата ми ги събраха и запазиха. А и как ли могат да ги забравят - та ти ги жигоса с тях! Остави траен отпечатък в мен за това каква бях и каква съм днес. И аз не мога да си спомня, коя съм била, но определено разбирам, коя съм  сега. Защото ти ми помогна да се променя и то дори без да те моля. Аз бях малка, беззащитна, самотна и уязвима... и ти ми помогна да стана силна, искрена, горда... но на едно не ме научи - как да не бъда сама. Ти успя да постигнеш целите си - накара ме да се влюбя в теб, да се правя на глупачка, да прощавам грешките ти, да вярвам на лъжите,  за които знаех, да облизвам гордо раните си сама, да нямам доверие на другите, дори и на себе си. Постигна всичко. Ти определено мого бързо ме превърна от показващо слабостта и уязвимостта си дете, в закоравяла престъпница и мошенница. Но към кого бяха насочени моите престъления, моите лъжи? Ами да ти кажа ли? Да те проясня ли кой е човека, за когото ти говорех всяка вечер и ти казвах, че ме боли като го наранявам, а ти ми казваше: "Продължавай, така му се пада!" Ами ще ти кажа - това бях аз! Аз бях наранената, аз бях унищожената оптимистка, аз, аз, аз, аз. Но имам чувството, че ти не чуваш какво ти казвам, защото погледа ти е много повече от неразбиращ -той е беразличен... Не ти пука, нали? Да! Ти сам ми го каза, но не вярвах, че е истина. Ами радвам се, че не ти пука, радвам се, че за пореден път разби сърцето ми, че ми доказа, че не си човек, а егоист... и то ужасен! Благодаря ти, че ме научи да не вяравам на никой, благодаря ти, че не ми позволи да обичам друг, защото аз обичам теб! И въпреки, че умирах заради болките си, аз не спирах да се надявам, че ще се върнеш... и че отново ще ме нараниш.
Опитах се и да те мразя, но не можах. Как може човек да намрази себе си? Да... правилно чу! Казах "СЕБЕ Си".
Така е! Ти си моето аз, аз съм ти - същата закоравяла, болна от нещастна любов, измъчваща хората непокистка... същата еготиска, същата. Ето затова не мога да те забравя, ти си мой огледален образ, моето минало и моето бъдеще. Говорейки, наблюдавайки се, мислейки за себе си, аз всъщност говоря, наблюдавам и мисля за теб! 
Затова си единствен, затова те обичам, затова съм готова да умра за тебе... Защото ти бе този, който ми даде да разбера, че живота не е игра, който ме накра да мисля по друг начин и да защитавам себе си, който ме нарани и по този начин ми дари най-големия урок в живота ми! Как да те обиждам, та аз ти благодаря, как да те намразя, та аз те обичам... Не, не те обичам, това  е повече от любов, това е свързване на две различни души в една, на два различни свята в един.
Благодаря ти, любов моя! Винаги ще те нося в съзнанието и сърцето си! Винаги ще те обичам от дъното на душата си с най-истинската любов на света, винаги! Защото ти си единствен за мен, единствен мой учител и крепител, единствен мой убиец и ВЛАДЕТЕЛ!