Пролет. Ухание на разцъфнали дръвчета и цветя се носи из въздуха. Всичко се съживява след дългия зимен сън. Ражда се нов живот и нова надежда за по-добро развитие. Разхождам се из парка, а хората покрай мен ме подминават и не виждат тъгата в очите ми. Толкова са безлични и материални, толкова са слепи за красотата, която ги заобикаля. Иска ми се да им изкрещя "Спрете и се огледайте!
Вижте дърветата, които се прераждат заради вас, вижте птичките, които пеят за вас, вижте красивото във всяко малко нещо. Вижте сълзите ми, които се стичат по нежното ми лице, те са от радост. Те са заради това, че всеки ден Бог ми дарява нов живот, за всяка глътка въздух, която изпълва дробовете ми. Те са за хората, които ме обичат и които са ме променили. Щастливите сълзи, които карат всеки човек да се замисли за себе си и за това дали има приятели. Защо хората сме толкова заслепени от материалните неща? Защо винаги, когато загубим нещо и разберем, че не можем да си го върнем, чак тогава разбираме колко нужно ни е било и
колко много сме изгубили? Защо не можем навреме да разберем кое е добро за нас и не го сграбчим с две ръце? Не пускайте мечтите ви да отлетят просто ей така. Не им позволявайте да си отидат от вас. На практика ние живеем заради тях и за това да ги осъществяваме. Страдаме, когато загубим нещо и се радваме когато печелим
това, което сме искали. Спрете да мислите за последствията, спрете да се обвинявате. Вместо това следвайте сърцето си, защото то е единственото нещо, което не ви лъже и ви казва само истината. Повярвай му. Повярвай и на себе си и на възможностите си, защото с минимални усилия можеш да промениш не един живот, а целия свят. Говори му, той те слуша, независимо, че не изпълнява съветите ти. На света му трябва време за да разбере, че има хора, които са различни, които искат да го променят към нещо по-ценно и вдъхновяващо."