ЕДНА РЪКА... ЕДНА ПРОТЕГНАТА РЪКА
На…
Една ръка…Една протегната ръка… Молба или упование, мъка или надежда са причината за нея?... Дали търсиш прощално докосване. Или искаш да побереш света в нея за да го подариш на другия… Целият свят, събран в една протегната ръка.
Колко ли ще ти струва тази протегната към другия ръка? Колкото една надежда или… непоносима болка? А може би едновременно и двете? Това може да научи само другият... Ако пожелае да я забележи. Aко поиска да я докосне... Ако разбере, какво е за теб... И се реши да ти подари малко слънчеви лъчи от своите очи.
Колко ли ще ти струва да поемеш една протегната към теб ръка? Протегната с надежда твоят път да се слее с другия, дори само за един миг от вечността. Един-единствен миг на щастие. Ако си филантроп – почти нищо. Но когато разбереш, че си човекът, към когото се стремят. Тогава?... Озоваваш се на кръстопът. И дали ще осъзнаеш, че "вчера" е само минало - книга на спомените, които си имал смелостта да ги изживееш. Че "утре" не съществува, то е само блян. Или удобно оправдание на нерешителността за една истинска първа среща, с която от векове винаги започва... всяка раздяла между две човешки същества... Може би ще видиш, че съществува само "днес", само този миг... Миг от вселената около нас, в който ти можеш да се докоснеш до едно чувство... преди да поемеш отново към своята мечта... Но ако мечтата съществува само в разума ти, а в реалността от теб ще търсят нещо различно от твоите желания?... И след дълги години в твоето сърце да бликне споменът, съжалението по неизживяното, макар и за кратко, щастие?... Щастието, което заслужаваш!
Една ръка… Една протегната ръка… За милост... От болка... Или с надежда за ласка... Това само сърцето на другия може да разбере...
Ако пожелае да я забележи. Aко поиска да я докосне... Или ако... Колко ли ще ти струва тази протегната към другия ръка?... Колко ли ще ти струва да поемеш една протегната към теб ръка?...
© Вили Тодоров All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е...
-
Често не забелязваме това, което трябва.
-
Когато почерка ме драсне, прочитам белезите по листа от край до край, за да открия истината му. Може да се окаже част от моята...
"всички любовни истории си приличат" и не съвсем...В такива моменти замълчавам, защото ти си намерил и подредил думите по най-мъдрия и всеобхватен начин. Поклон и благодарности! -
Благодаря! Не предполагах, че някой ще прочете отдавна публикувани неща за протегнатата ръка! Мислех, че хората четат само нови публикации.
-
безкрайно болезнено...
-
много красиво написано
наистина се докосва до душата
личи си, че влагаш чувства
браво
-
Благодаря!
-
Ако можеш, ПОМОГНИ!
Ако не можеш, НЕ ПРЕЧИ!
... колко простичко звучи, а колко им е трудно да го правят...
Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
