Помня миналия тридесети и първи декември, началото на вече миналата 2010 година, помня как гледах фойерверките, светещи в небето, помня какво си казах, какво си пожелах, помня как в очите ми заблестяха едни сълзи, и те незнаещи защо са там – заради щастието от поставеното ново начало или заради тъгата от края на една година, година, която ми се искаше да е по-хубава, но в крайна сметка се усмихнах, а сълзите се прибраха отново по местата си, чакащи друг повод да се покажат и да запълзят по лицето ми, но тогава не беше моментът за тях, беше моментът да  се поуча от грешките си, и да запомня усмивките и най-вече причините за тях. И така с една малко тъжна, но все пак усмивка, започна новата 2010 година.

Какво се случи през тази година ли - какво научих... какво спечелих... какво загубих? Точно в края на 2009 година бях като една черна дупка, чувствах се изгубена, сама, доста сълзи биха го потвърдили, и така с началото на новата година се надявах да намеря себе си. Навърших седемнадесет години, но за да бъда честна, не мисля, че точно тогава пораснах, напротив, точно тогава направих доста грешки, които ще помня цял живот. Загубих един човек и дори си мислех, че ще го заменя, че така е по-добре за мен, а чак след това осъзнах колко много значи той за мен, колко е уникален и как никой не може да го замени, макар изтъркана, поуката се оказва напълно вярна - "Чак когато загубиш нещо, го оценяваш”. Замислете се, всеки изтъркан израз, който всеки подценява, се оказва верен, е, и аз подцених много неща и така, освен че загубих този човек, нараних още няколко, този път несъзнателно, но вътрешно знаех какво ще последва след моите действия, но не спрях, и после, както казват, дълго си биех главата в стената и това може би е първият урок, който научих – Да оценявам хората, които са до мен, защото те са уникални и да ги пазя. Да пазя и себе си, защото с тези мои грешки нараних и много себе си, често не мислех, доверявах се прекалено, приемах всичко за чиста монета, приех в живота си хора, които усещах, че не им е мястото там, исках светът да е розов, дори когато е черен, но не осъзнавах, че самата аз трябва да го променя или поне да се опитам моят малък свят да е розов, да е подреден, а тогава беше пълна каша. Чувствах се не на място, сякаш това не беше моят свят, исках нещата да са различни, знаех точно какво искам, но се примирявах с това, което имах, стоях там, на мястото, което не чувствах като свое и не помръдвах.

С идването на пролетта започнах малко по малко да подреждам пъзела и да връщам частите, които бях загубила, да поправям наранените частици и да махам излишните. С научените уроци бях готова да се боря, за да направя моя малък свят по-добър, но не си мислете, че тогава намерих себе си, имаше още много какво да уча, все пак беше дошла само пролетта. Успях да върна в живота си хората, които бях загубила, и този път ги оценявах повече, а колкото повече време щеше да минава, толкова повече щях да ги оценя. Успях да върна и това, което бях загубила от себе си, чувствах се на място, щастлива, а дори не знаех, че лятото щеше да ми донесе още усмивки и дори малко любов.

Дойде лятото, слънцето затопли всичко наоколо, затопли и сърцето ми. Видях морето и се докоснах до магията му няколко пъти и там, между сребърните вълни и онези ярки светулки на небето – звездичките, почувствах нещо, което остава в сърцето ми или по скоро в душата ми, защото нали тя е вечната, няколко съвършени мига, малко бягство от действителността - очите блестят, а усмивката се появява неволно на лицето, а при допира само на един-единствен човек сърцето мястото си с неговото сърце иска да смени, и като цяло имах всички признаци на влюбена, а най-хубавото, че виждах същите симптоми и при човека до мен. Началото на лятото започна точно с тези няколко откраднати съвършени мига - с една целувка на фона на потъващото слънце в морето, една целувка, придружена с полъха на морския бриз, усетен навътре в морето върху един, като изваден от любовен роман, стар кей и още няколко откраднати съвършени мига любов. После морето остана зад гърбовете ни, а ние се върнахме към действителността, магията му остана с нас още малко, но тази любов я искаше още някой, макар с чисто, обичащо сърце аз я бях откраднала, а дали трябваше, докога щеше да е само моя, дали въобще е била някога, дори сега не знам. Но любовта може да не е моя вечно, може пак да се върне там, откъдето я бях взела, но обичта остана с мен и знам, че ще е с мен вечно. Едно приятелство роди магията на морето, а онези съвършени мигове останаха като спомен, вечно живеещ в душата ми. Жалко, че в реалността магията загина бързо, искаше ми се да се пренесе за дълго и да знам, че и любовта ще е съвършена и моя завинаги, но пък получих нещо толкова истинско, колкото и любовта беше, една сродна душа, един приятел, а това не беше откраднато, беше мое и нямаше защо да съжалявам, да се чувствам виновна, докато любовта явно не принадлежеше на мен.

Доста време ми отне, докато го видя, докато го преживея и приема, заболя ме, може би още ме боли, но имам нещо много ценно, нещо сигурно, а сигурните неща в моя живот са доста малко, така че това, което се получи от началната идея за любов, това приятелство ми помогна и ми помага да се чувствам на мястото си, освен това осъзнах много неща за себе си, научих много неща, още няколко урока, например, че има разлика между любов и обич, научих, че трябва да приемаме истината, не само да изискваме да я знаем, трябва да приемаме грешките си, да приемаме чувствата на околните, защото те са необясними, да сме по-смели, да не си затваряме очите, да искаме това, което заслужаваме, и макар понякога да ни се струва прекалено късно – „По-добре късно, отколкото никога”, за да не се чудим после „какво ако...”  И така, докато осъзная някои неща, дойде и новата година, различна от предишната, гледах новите фойерверки, сълзите ми пак се показаха за малко, но се скриха, защото усмивката пак се появи, защото знаех, че ще науча още много неща, ще имам още много съвършени мигове, ще сгреша още доста пъти, надявам се не фатално, ще плача за загубеното, ще се радвам на спечеленото и така, докато наистина намеря себе си, и честно да ви кажа, нямам търпение просто да живея, затова за новата година си пожелавам едно – да съм жива и здрава, пожелавам го и на вас!