„Драги Приятелю,
Това е първото ми писмо от доста време насам. Съжалявам, че остана малко изхвърлен от живота ми през последните месеци, но - познаваш ме - понякога просто имам нужда да разговарям единствено с гласовете в главата си. Няма да те разпитвам за живота и дните ти, които са толкова далеч от мен - знаеш, че подобни разговори не са по вкуса ми. Наруших дългото си мълчание заради нещо конкретно, което исках да обсъдя с теб:
„Когато човек избира сам, той е свободен, защото реализира целите си. Ако човек не избере сам, друг избира вместо него."
Познатите ти до клишираност думи на Киркегор ми изглеждат сякаш лепнати с удебелен шрифт по средата на страницата ми - чужди, далечни и извехтели като миналогодишен вестник с избелели букви и пожълтели страници. Дали заради гореспоменатата си клишираност или простота, на която аз не съм свикнала да вярвам - не зная. Но представи си почудата ми, когато преди няколко дни заварвам цитатът да виси също толкова празно върху училищната дъска с п ...