3 мин reading
Есен – сезонът на равносметката от жаркото лято. Времето, в което обръщаме поглед към себе си, към дълбините на душата. Моментът, в който притихваме и даваме воля на скрития глас в нас и на всичко, което той е искал да ни каже по-рано, но не сме имали време да го чуем. Златната есен, която опиянява с цветовете си, с нежно галещото слънце и шумът на листата под краката ни. Ежедневието ни придобива по-нормален и спокоен ритъм, лишено от изненадите на лятото. Есента е умерена и предвидима.
Топлина и уют – това търсим. Сгушени в нечия прегръдка се чувстваме защитени. Навън може да е студено, но в душата ни трябва да е топло. Чаша горещ чай или пък горещо кафе стоплят студените ни ръце. Мекотата на топлия пуловер, изплетен от баба, ни напомня за нейната ласка. Изпълваме се с всякакви спомени. Връщаме лентата назад и си припомняме какви сме били и какви сме сега, докато гледаме играта на вятъра от някой прозорец.
Есента е носталгия по лятото. Толкова много искаме да го задържим, че се вкопчв ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up