Пътувам по трудните пътеки, с ръце страхливо скрила в пазви.Загърбвам минали неволи, подавайки се на човешките тайни.В косите ме гали вятърът, а аз го моля да не спира да обича. Сърцето ми тупти със сила недостъпна и в пламък изгарят устните от бъдещите страсти.Но не сега! Трябва да почакат! И посрещам неприятелите с песен, открила лицето си за идващата любов голяма, колкото океана. Къде си ти честност, справедливост, кога побягна сама по склона труден?
Обичта ме моли да я прегърна и обладая, да обичам буйно, силно, да мразя лъжците скрити, да търся семето на истината за нашата човешка природа.
- Иди ти, Катя, до океана, там ще намериш Богочовека и ще спасиш селото ни малко от злобата, хамелеонството, убийството.Ще излекуваш любимият мъж, повален от незнайна болест.
И тръгна девойката на път, вървя дълго, но се умори и поседна до една скала.
Изненада я непознат старчески глас:
- Коя си ти, момиче?-попита я непознатият на пътя - Къде си тръгнала? Защо си сам-самичка?Тук няма да срещнеш ...