ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЦВЕТАН

• 1.1. Пристигнах на тази земя като Месия, макар че дори не знаех за какво съм дошъл.

     Исках да помогна на себе си или на онова, което трябва  да кажа на хората, в което още не бяха ми повярвали.

         Роден сред тайнствената зеленина на моите  лични усещания, или търсещ символизма на собственото си щастие, приемах всякакви очертания, дори и грешни за моята възраст, трябваше да повярвам в тях.

• 1.2 Но аз, Месията, трябваше да се запозная с този свят, за да се науча да го управлявам, доколкото мога, преди да започна да се считам човек.
• 1.3 Усещах, че по природа притежавам и други знания, и други възможности, и моето предназначение, в определеното ми битие, трябваше да ги събера, за да разбера собственото си начало - откъде тръгвам и накъде съм се запътил.
• 1.4 И докъде ще стигна...
• 1.5 За да разбера собствената си истина.
• 1.6 Но аз притежавах и други знания, които по неведоми причини, може би от други животи, ме караха да си мисля, че истината, чрез която трябва да узнаваме в себе си света, са противоположните значения на един толкова еднозначен свят. В другите краища, в други училища, в други животи, които аз, Месията на хората обича, но лично не съм Го преживял.
• 1.7 Винаги съм вярвал, че никой няма право да се обръща с гняв към миналото си. Всеки трябва да притежава само хубавите си спомени от него.
• 1.8 Винаги съм искал отначало да помогна на целия свят, отолкото на себе си и после, на ония, които няма да ме изоставят.
• 1.9 Не вярвам, че по този начин ще се превърна в по мъдър и по силен...
• 1.10 Не вярвам и, че чрез моята сила, мога да спася цялото човечество?
• 1.11 Дори и учителят, Отеца ми, който ме прати върху тази земя, не искаше да мисли за това. Никой никога не познава реалността, върху която трябва да стъпи и от нас може да си създаде собственият свят.
• 1.12 Но винаги съм помнил и за какво съм дошъл . За какво трябва да съществувам? Кого трябва да сътворя? Все пак, кой ме прати, и за какво, и защо мисията на Моите очаквания съществуват единствено само в желанията, които всеки сам може да си създаде?
• 1.13 Очаквал съм, чрез моята мъдрост и сила на разума, да видя как другите идват при мен за съвет.
• 1.14 Винаги съм вярвал, че другите ще дойдат и чрез Мене ще мога да ги изцеля от всичките човешки болести, душевни, и тленни.
• 1.15 Винаги съм и вярвал, че всяка една човешка ценност има собствено духовно начало
• 1.16 Но не преставам да вярвам и, че всички хора по света са синове Божии и тези, които не искат, а трябва да разберат, че каквото и да вършат по тази земя, не сянката на учителят ми може да им помогне. Те трябва да направят първата крачка в собственото си битие.

                                                   * * * * * * *

       2.    И веднъж се случи така, озова се обкръжен от някаква огромна безлика     

              тълпа, която търсеше чрез Него изцеление на собствените си грехове.

• 2.1 Вървяха през полето, всички Го наричаха Месия, а Той не можеше да разбере, че за да се обръщат всички по този начин към Него е виновно само собственото им минало.
• 2.2 В същото време продължаваше да вярва, че ако може да помогне на себе си, ще помогне и на цялото човечество.
• 2.3 И ако се случеше буря или паднал внезапно дъжд, докато Той им говореше и си въобразяваше, че върху нито един от тълпата, която Го слуша няма да падне нито една капка вода. Както и каквито и гръмотевици или бури да спохождат всяка проходила в съзнанието им мисъл, те винаги ще се надяват, че Той ще ги спаси.
• 2.4 Защото всяка мисъл е грешна.
• 2.5 Макар че после, единствено чрез водата, Той ги изцеляваше.
• 2.6 Дори и онези, които стояха далече от Него и не Го чуваха, не можеха да разберат защо Го чуват. И му вярват.
• 2.7 Но Той вече беше забравил собственото си минало. И своят учител. И започна да вярва единствено на собствената си човешка гордост.
• 2.8 Месията вече беше слязъл на земята и никога повече нямаше да се върне при своя учител. Защото всичко, което ни се струва зло, е истинският облик на битието. А Учителят не го иска това.
• 2.9 Защото на онова, което не можем да разчитаме, все се надяваме, че някой друг ще хване юздите на собственото ни въжделение.

        Така Месията получи собственото си предназначение.

                                                       * * * * * *

        3.0  И им каза:" Във всеки от нас е скрита готовността да приеме всяка болест - здраве, живот или смърт, богатство и бедност, свобода или робство. И единствено Аз  и никой друг не може да управлява тази велика сила".

• 3.1 И тогава се обади един дърводелец, на име Йосиф, който Му каза: „Лесно ти е на тебе, Месия, така да говориш и да ни показваш свише пътят към тебе, защото никога не си получавал хляба си с пот на челото. Защото в този свят, в който живеем, трябва да се работи. Нали затова твоят баща и учител изгони първия измежду нас..."
• 3.2 А Месията му отговори така: „Някога, на дъното на едно огромно море, са живеели същества като нас. Морето се е люшкало със своите огромни и тайни вълни, безмълвно за всички - млади и стари, богати и бедни, лоши и добри. Морето не е знаело нищо друго освен собственото си "Аз".
• 3.3 И всеки един от тези наши предци се е мъчил да излезе на повърхността по своему - като се е захващал за някой крайъгълен камък, дори и три пъти да се е отрекъл от него, понякога дори и за най тънките стъбла на собствените си разочарования.
• 3.4 Защото умението да се закрепиш за нещо е основата на всяка диалектика, между отрицанието на собствените си грехове до пълното тяхно признание. И така се учим откакто сме се родили."
• 3.5 Тогава Йосиф му отговори така: „Но аз се уморих да се задържам за всички неща, които твоят баща ни е учил и създал. Ще ни дадеш ли нещо само свое. Макар вече и да знам, че горе върху морето има вълни, има и вятър. И слънце. И макар че не ги виждам със собствените си очи, знам че те съществуват. Помогни ми поне за миг да ги зърна."
• 3.6 Сега ще пусна камъка, за който съм се задържал и нека морските вълни и теченията ме отнесат нанякъде, без да зная къде, каза им Месията
• 3.7 А другите хора, които стояха наоколо му казаха: „Йосифе: Ти си глупак! Не виждаш ли, че и така ни е добре. Достатъчно ли е да пуснеш камъка си, за да разбереш, че има и толкова много подводни скали, а течението на морето така ще те блъсне в тях, че нищо няма да остане от тебе.
• 3.8 По добре умри в собствената си скука, отколкото да се правиш на герой от някой приключенски роман. Истината за живота е скрита от другата страна на вдъхновението. А които казват, че са отчаяни - лъжат. Няма нищо по- голямо от океана на човешките надежди..."
• 3.9 Тогава Месията отново се реши да им противоречи:
• 3.10 „Този красив, добър и логичен свят, който е създал Баща ми заради вас не иска разсъждения, а само възхищение или ненавист. Затова съм тук, за да поема вашите грешки.
• 3.11 Чрез всеки химн или псалм, който олицетворява съзиданието или разрушението искам само да се наслаждавате на бащиното ми творение. Без да го променяте. Ето, сега ще пусна своя камък и нека океанското течение да ме отнесе със себе си. Дори после да умра не заради вас, а от собствената си скука!
• 3.12 А другите хора, които стояха наоколо не можаха да Го разберат, само се засмяха и си казаха - същият глупак е този Месия, като Йосиф.

* * * * * *

     4.0 Но никой не се разотиде. Всички тръгнаха да видят чудото, което Месията беше казал. Да видят как един двухилядолетен Сизиф ще вдигне камъка си от дъното на морето, ще им го покаже и постави на мястото му. Чрез който после само той можеше да си издигне свят или стена, или храм, за да защити собствената си интимност.

       4.1  Но не успяха да стигнат навреме.

И никой не видя как Месията извърши този личен, извечен ритуал.

Но някой от тълпата изведнъж извика: „Видяхте ли чудото!"

      4.2  И всички хукнаха  отново натам, но чудото отдавна беше преминало.

      4.3   После още две хиляди години вярваха в Него, без да знаят защо...