Стихотворението „Гостът“, публикувано вчера в "Откровения", го написах буквално за минути и го поместих. По-късно се замислих за позволеното от естетиката, за границите в морала и в изкуството. Разбира се, че изкуството трябва да отразява не само красивото, възвишеното, но и грозното, низкото, пошлото в живота. Това е единственият начин да го разпознаем, да го открием в душите си и да ги пречистим от злото. Запитах се дали изобщо може да има граници в живота, в чувственото възприемане на света в нас и извън нас, в морала. Кой задава нормата, границите, мярата? Не съм си отговорила на въпроса, но … мина мисъл през главата ми: „Ние, пишещите, тръгналите да търсим с фенера на Диоген Човека, по-често бродим из сметищата в душите на другите, отколкото в пространството на собствената си вътрешна вселена.“
Както се казва в библията, „Преди да извадиш сламката от окото на ближния, виж гредата в собственото си око“. В този ред от мисли стигаме до проблема за отговорността на твореца пред собств ...