ФОРЬО
На шведски означава далечен остров. Дълбоки борови гори. Полета с ягоди. Бергман. Мястото, където остава сам. С морето. И със собствените си демони. Оттук поема за последния си път. Преди да преживее последните мигове от екзистенциалното време. Преди да отвори вратата към вечността…
Всичко, което не е вечно е непоносимо… Морето е вечност. Островът – откъснала се част от континента на отминалия ни живот… Винаги идват мигове, в които човек трябва да живее като остров. Преди да отплува. Завинаги.
Форьо е остров край бреговете на Швеция. Островът на Бергман. Бреговете му са осеяни с причудливи скални форми. Приличат на застинали персонажи от театъра на вечността. В тях има някаква сурова изящност. Тъга. Сякаш са излезли от съня на поет… Може би това са вкаменените образи на душите ни. Пристигнали на брега. Уморени от дългото си скиталчество. Отхвърлили товарите, болките и императивите на делника. Когато раните от взаимоотношенията са завехнали. Болките отшумели. Защото вече разбираме ...