ФРЕДИ
Може би болезненото, което се крие във всяко човешко взаимоотношение е, че между двама души, винаги зее пропаст, над която може да прехвърли крехък мост единствено любовта, и то само от време на време. Между мен и Фреди мостовете бяха спуснати от самото начало, бяха дълбоко циментирани в душите ни чак до неговия край. Той дойде, когато бях прехвърлил зелените шумящи върхове на младостта и виждах бъдещи си път като дълго, пусто, уморително шосе, по което вървях понесъл тежкия товар на самотата си. Може би това бе възрастта, когато погледът уморен от грижи, помръкнал от мисли за изгубени възможности, започва да търси сред тишината на миговете всичко онова непреходно, изгубено между преливанията на нещата, да го открива и преживява по начин, непознат досега. Едва тогава човек усеща, че светът отвъд думите, дори блестящо подредените думи, е толкова богат, че само там неповторимият индивидуален дух може да намери хармония и спокойствие сред океана от несигурност.
Фреди нахлу в живота ...