Fuck labels! *

         В нашия объркан, неориентиран и недефиниран свят на връзки, раздели, сексуални ориентации, колко трудно е да сложим етикет на себе си, на връзката ни, на това, което сме? А защо изобщо това е нужно на някого? Да, жените сме „луднали” на тема дефиниране на отношенията… все едно не можем да продължим в бъдещето, без да знаем какво имаме в настоящето. Не е ли по-лесно just to shut the fuck up*, вместо непрекъснато да се тормозим и да опитваме да изкопчим от половинката си тежките и трудни разговори на тема: „Мило, какво се случва? Добре ли сме?”. Ами теорията „хакуна матата” в превод - никакви грижи, не е ли по-добрият вариант за начин на живот? Все си мисля, че вече би трябвало да ни е „писнало” от всички тези етикети и безсмислени дефиниции на това, което човек има, който дори го прави по-скоро не заради самия себе си, а за да знаят другите какво имаш. Това правилно ли е? Толкова ли сме комплексирани… Трябва ли само защото във facebook* имаме статус – in a relationship* да сме щастливи, това гаранция ли е за щастлива връзка. Не. Но е много важно да бъде написано там, нали? Ами какво ако сме single*,  да не би да е по-тъжно… понякога е изключително по-добре да си сам и щастлив, отколкото във връзка, но нещастен, но комерсиалните хора не си дават сметка за това какво се случва, след като вратите се затворят. Може и да сте нещастни, но пък нали във facebook сте in a relationship, значи всичките ви проблеми са „решени”. Мания за етикети. А колко по-смешно става, когато група лицемери коментират върху статуса на някого, за когото естествено не им „пука”, но все пак са длъжни да изкажат мнение, за да не загубят точки в ранг-листата по популярност, а по мое мнение комерсиалност. Или когато се разделиш с някого, не е ли тъжно, когато този човек вече е single и отново някой умник се е намерил, за да даде like*… да, може би така подкрепят този човек, но някой замисля ли се как би се почувствала другата част от тази разпаднала се връзка? Обидено... И без това е достатъчно трудно, когато двама души не успеят да  запазят една любов, която са имали, а когато става и публично достояние, не е ли още по-жалко и мъчително, защото ако реално се замислим, какво ме интересува какво мисли по въпроса Пенчо, Генчо* и т.н., това е моята връзка, моята любов, моето щастие, и никой няма право да изказва мнение, само аз знам какво се е случило и колко боли, а търсачите на клюки и нещастие нека си пуснат някой от турските сериали, за да намерят това, което искат. Малко е неприятно, с всеки изминал ден от съзнателния ни живот, да разбираме какви всъщност са хората, и от колко смешни неща се вълнуват, както казваше един познат – „евтини емоции”. И няма нищо лошо в тях, какво като се радвам, когато дават любимата ми песен по телевизията, или когато си кача нова тема на телефона, но когато започнем и да се радваме на нещастието на другите, когато даваме like-ове върху статуса на някого, който вече отново е „на пазара”, след като се е разделил с половинката си, започва да става цинично, тъжно и толкова неправилно. Вълнението на хората от това дали някой е in a relationship, single, married* или divorsed* е ужасно обезпокоително и честно казано нормално, защото всички са завладяни от това какъв label искат да носят, и какъв носят техните приятели, врагове. Радват се, когато някой се раздели с приятеля/ката си, радват се, когато някой си „хване” гадже… защо всички станаха такива лицемери. Да, няма по-подходяща дума в случая, защото е лицемерно да like-ваш снимка на двойка, която неколкократно пъти си искал да се раздели, лицемерно е да like-ваш статуса single на някой приятел, не защото смяташ, че така ще е по-щастлив, а защото просто се радваш, че вече е сам като теб, радваш се за поредната разбита връзка. Ами аз казвам майната им на етикетите и на това дали съм във връзка, сама, лесбийка, омъжена или разведена... какво значение има? Да не би да съм по-различна, не, аз съм човекът от преди и сега и независимо от етикета, нищо в мен няма да се промени, защо тогава на хората толкова много им „пука” за тези подробности от пейзажа, за такива повърхностни и елементарни характеристики? За съжаление обаче има толкова много индивиди, които не просто обръщат внимание на лейбълите, ами дори ги оставят да направляват живота им. Да си намериш гадже, само за да можеш да си напишеш във facebook, че имаш такова? Уоуу, какви интересни безсмислени хора, защо въобще ги има? Да, това може би звучи малко прекалено  или грубо, но честно казано, с всяка изминала година и преживяното, все по-често започва да ми писва именно от такива хора, които просто запълват света с ненужни игрички, изкуствени чувства и нищо истинско. Тъжно е. Кога започна да няма значение как наистина се чувстваш? Да живееш в заблуда, да удължаваш агонията на една изгубена връзка, само защото не искаш да си сам, но не пред себе си, а пред останалите, пред facebook! Все по-често се наблюдава това явление, в резултат на което светът е пълен с прекалено много фалш и страх, от това да се изправиш гол пред всички, само това, което си, без етикети, без лицемерие и маски. Аз искам да съм аз и никой друг, да покажа това, което съм и мога да бъда, да остана гола пред всичко, въпреки страха, въпреки злонамерените хора, които само търсят повод да се радват на нещастието ти, въпреки тъгата в очите ми, нека бъде видяна! Нека спрем да се крием зад лейбълите.   

         И днес на този хубав ден аз събличам своя страх, свалям маската си и признавам, че бях наранена, че изгубих важни хора от живота си, че обичах/м. Признавам, че с тъга си спомням за миналото, за началото на първата ми голяма любов и нейната невинност, и непринуденост. Признавам, че ме е страх от това, че завинаги изхвърлих една голяма любов от живота си, дори вече тя да не беше любов, наистина ли заслужаваше този човек да бъде изпратен на острова на забравените мъже? За съжаление - да, той го заслужава, защото се промени, защото спря да е човекът, заради когото всъщност го обичах, защото загуби дори уважението ми. Признавам, че ме боли, когато се замисля и разбирам, че следващата голяма любов предпочете да се бори за една друга мечта, жертвайки мен. Тъжно е, защото въпреки това знам, че се обичахме. И ме е страх, защото може би отново бих се събрала с тази любов, знаейки, че това не е любовта, отредена за мен. Признавам, че сега съм сама и понякога често пъти замислена, отплеснала се в миналото, но въпреки това щастлива. Защо ли? Съвсем логично, защото дори да мисля за проблеми, те са минали, нищо няма да се промени, а в настоящето тях ги няма. Не се тормозя, вярвам в доброто, в това, че ме очакват хубави неща, независимо от това, че съм сама. Аз няма да се уплаша от label като single, защото имам себе си, а това е безценно, никой мъж не може да се сравнява с връзката, която имаш със самия себе си. А в момента именно това е връзката, над която трябва да поработя. Затова fuck labels, изживейте това, което имате в този миг и не търсете другото, защото понякога човек лесно губи сегашното, заради онова, което иска да има в бъдещето. А всички знаем, че не трябва да рискуваме това, което не можем да си позволим да изгубим. 

*fuck labels – майната им на етикетите (англ.език)

*just to shut the fuck up - просто да млъкнат (англ.език)

*facebook – социална интернет мрежа (лице/книга)

*in a relationship – във връзка (англ.език)

*single – необвързан (англ.език)

*like – харесвам (англ.език)

*Пенчо, Генчо – случайна поредица от имена

*married - женен/ омъжена (англ.език)

*divorced – разведен/а (англ.език)