Винаги съм намирала Коледа за най-прекрасния празник през годината. В съзнанието на всеки човек този период бива свързан с уюта на дома, светлината на горящите пламъчета на коледните свещи, уханните гозби и веселите хора по улиците. Сякаш удоволствието да се разхождаш тогава по улиците е по-голямо; атмосферата на празника те обгръща от всички страни. Дори от уличните лампи струи топлина. Хората се обичат. Прощават си. Преглъщат дребните проблеми на сивия делник, защото дните около Коледа са по-специални. Не те е страх смело да мечтаеш и да си пожелаваш хубави неща. Виждаш света си засмян, щастлив, променен. Или просто така ти се иска. Свеждал ли си поглед към земята, когато вървиш усмихнат по някой осветен и пищно украсен булевард? Виждал ли си камара картонени боклуци, измежду които наднича едно човешко лице? Или може би почти машинално, несъзнателно отвръщаш поглед при такава гледка, от страх да не би малко от коледното ти настроение да изчезне. Не се страхувай да ми отговориш, прият ...