В произходните от латинския езици християнският Бог (по подразбиране универсалният Творец на живота) обикновено се изписва с главна буква. Изрично граматическо изискване затова не съществува, но традицията се е превърнала в неписано правило. Принципната логика на главните букви в писмения език като че ли започва точно от понятието за Бог - най-напред Христос се цени, а след Него, единственото Му творение по Негов образ и подобие - човекът и накрая идват названията на населени места (т.е. названия на събирателни пунктове на хора, сътворени по Негов образ и подобие, които наименоват сами местата, както и всякакви други собствени имена, отзад които са склонни да виждат присъствие на душа, например - на любими животни).
В българския език също така няма изрично правило как да се изписва първата буква на християнския Бог (универсалния Творец), както и няма традиция за Неговото унифицирано транскрибтиране като писмена форма. Понякога все пак се срещат отделни журналисти, които употребяват гла ...