Гледна точка
Седя и гледам в една точка. Опитвам се да визуализирам живота си до този момент. Успявам да съзра, че успехите, които съм постигнала са нищо в сравнение със загубите, които претърпях.
Седя и гледам в една точка. Мисля си, че безвъзвратно съм изгубила човекът с когото живея, но като удавник за сламка съм се вкопчила в него, стискайки го за гърлото до невъзможност за дишане. Осъзнавам, че не го обичам, но чувството за собственост е по-силно от мен и започвам да си играя на любов. Играта на любов е болезнено жестока, особено когато липсва физическо привличане. Заповядвам на сърцето си да се влюби отново, а то милото ридае, дърпа се и със сълзи на очи изпълнява моите егоистични заповеди. Искам да накарам човека до себе си да се влюби в мен отново и завинаги, въпреки че знам, че това ще е непосилна задача. Правя невъзможното да бъда перфектна жена, майка, домакиня, сестра, приятел, нещо което дълги години не правех. Сърцето се бори с мен, но аз надделявам! Тропам с крак и се тр ...