Срещнах те преди година. Една година. Душата ми - като заблудена скитница, търси това, което някога имах. Сякаш споменът за теб е кама, с която ти прониза дълбоко сърцето ми. А мен ме боли, но може би свикнах да страдам и вече имам нужда от това, пристрастена към болката, която изпепелява всичко в мен. Кадър, който ще остане запечатан, кадър, който ще ме преследва вечно. А една магьосница ме тласка в прегръдките ти, сама не знам, да и благодаря, или да и желая злото, сама не знам, може би тя съм аз, все така объркана, както винаги, откакто съдбата ме срещна с теб, дали беше случайност, щастлива или може би ,,не", но не. Аз не вярвам в случайните неща. Може би ни е било писано да бъдем заедно, да те обичам, дори да ме боли, да ме боли толкова, че да не знам вече нищо за себе си, аз съм нова, аз съм това, в което ти ме превърна, обрече ме да ме боли за теб, докосна устните ми с отровната си целувка и скова в лед сърцето ми, направи го толкова студено, колкото е твоето днес. И въпреки гнева, болката и разочарованието, аз не мога да спра да те обичам.