„Една история е светът, самият живот - една книга,
на която има безброй прашни страници,
страниците са дните, прахта е страданието.
Светът се ражда непознат, сиромах на знание,
жаден за живот, хора вървят търсейки познание”.
Ето така в няколко реда мога да определя смисъла на живота и
човека, който иска да разбере всичко - що е свят, откъде идва той и накъде отива.
На днешно време за поколенията книгите са непознати, захвърлени в техните рафтове, стоящи там непокътнати, прашни, неосъзнавайки,че с всеки изминат ден погубват страница по страница от своя живот.
Нима това е времето - тъжни лица, непознат свят,
отчуждени сърца, погубен народ. Нима спасението е в това, че не знаем, не разбираме?
Според мен - Не!
Нима и да четат, биха осъзнали какво четат? ...