Ти си човек. Дишаш. Храниш се. Спиш. Живееш! Радваш се на красотата и страдаш за тъгата. Имаш свой собствен свят. Напълно различен, изцяло твой и така недостижим. Човек не може да разбере хиляди неща, неща, които не се предвиждат, които не се очакват... Живееш спокойно до момента, в който не го срещнеш. Неканен гост, неискан гост... Питаш се защо и докога, а никой не ти дава отговор. В този миг светът сякаш е забравил за теб. Всеки друг върви напред, живее! А ти?... Той е там, вътре в празната ти стая, седи и чака. Но какво? Душата ти не иска той, животът - също. Чудиш се какво да правиш, как да постъпиш и какво иска той. Ще му дадеш всичко, само да си тръгне. „ДА ИЗЧЕЗВА" - казва твоето съзнание, но как да го прогониш?! Той иска само едно - да го погледнеш... Наглед е така лесно, дори безсмислено. Но можеш ли?!... Ако устоиш на неговия поглед, той ще си тръгне. Но можеш ли, питам те пак?...
И на мен на гости беше. Дълго седя. Лутах се като бездомна, страдах, плаках. А той седеше там , ...