Говори се, че жените сме били злобни, обсебващи, мрънкащи и досадни. Мъжете го говорят, де. То е ясно. Ами какви да сме? Цял ден сме на работа, след това тичаме да пазаруваме, да си вземем детето от детската градина, да приготвим вечеря, да изгладим ризите на любимия съпруг и някъде към полунощ да се опитаме да заспим. И как няма да мрънкаме, като любимият ни през цялото време зяпа телевизия и крещи за още бира. А след това и за секс. И то, ако може, да е различен всеки път и продължителен. А не те пита искаш ли, изморена ли си?
Говори се, че сме били предателки. Зарязвали сме мъжете след дълги години и сме се омъжвали за други. Ами какво да направим? Значи ли това, че, като ходиш с някой 9-10 години, си длъжна да се омъжиш за него? Кой ги определя тези неща? Ами писнало ти е да го дундуркаш хубавеца и си намираш някой да се грижи за Теб, а не ти за него. Понякога и ние ви зарязваме. Не само вие нас. И като стане това, настава драма. Как можа? Ти наред ли си? Даа, ама се случва. Вечно ...