Границите на свободата са променливи.
В миналото тя е била красив блян, осветяващ душите на страдащите индивиди. Цел сама по себе си. Мнозина са отдали живота си, борейки се за нея, а когато най-накрая е била постигната, малцина са успели да извлекат истинския ù смисъл. Превърнала се е в даденост. В навик.
Свободата еволюира. Дефиницията за нея постоянно се разширява, обхващайки нови и нови спектри от обществения живот. Успоредно с нея се увеличават и човешките права - от първичното право на живот се достига до защита на социалните права. Извършва се преход от „свободен си да живееш“ до „свободен си да избираш живота си“.
Контрапунктно на мнението, че свободата е даденост, се издига това за свободата като борба. Да, ние разполагаме с множество възможности, да, ние сме „потопени“ в океан от права и свободи, но знаем ли как да плуваме в него? Познаваме ли посоките, виждаме ли границите му? И най-важното, когато останем сами, без помощ, без опора, за която да се захванем, ще успеем ли да ...