Трудно бихме могли да говорим за граници в интернет, след като имаме сайтове като www.google.com , www.wikipedia.com , www.yahoo.com , дори www.gbg.bg… и безброй, безброй други. Всички те днес ни осигуряват информация за времето, новините от целия свят, можем да гледаме филми, които още не са пуснати по кината, да слушаме каквото си поискаме, когато си поискаме. Можем да теглим немислимо количество информация, всякакви, всякакви файлове.

 Освен, че можем да сваляме каквото си поискаме от интернет, може и да качваме. Можем да публикуваме всякакви неща – дали са авторски или ще споделим някаква друга информация – поток просто има и винаги ще има. Един безкраен, непрекъснато растящ и променящ се поток от информация, от музика, от снимки, от видеа, от всичко.

 Радио, телевизия, кино, театър, изкуство, култура – всичко е обвързано с интернет – дори и социалният жи вот на хората е обвързан с интернет. Сега би могло да се каже, че всеки знае почти всичко за всеки. Би прозвучало малко нелогично, но сякаш самата информация се разпространява като вирус из мрежата. След всички сайтове за запознанства, както и социални мрежи, дали бихме могли да кажем, че човек се изправя някъде пред граница?

 За каква граница става въпрос? За нещо, до което човек не бива или не може да бъде допускан? Нещо, което може би трябва да бъде скрито от потребителя? Ами къде са тези граници?

 Гиганти като www.google.com , www.googlemaps.com , www.youtube.com и други одавна са дали и продължават да дават на обикновения потребител да разбере, че там някъде се крият неща, които някой усърдно се е опитвал да скрие.

Тук ще дам за пример един-два сайта: WIKILEAKS -> http://213.251.145.96/ ; или пък BALKANLEAKS -> http://www.balkanleaks.eu/ всеки може сам да види тези линкове и да се убеди, че след това, което ще види, може би малко повече неща ще му се открият... Биха се намерили интересни материали, които дори българското правителство успешно скрива, като например:

-         Договори за газови доставки Овергаз-Булгаргаз-Газпром зкспорт: https://www.balkanleaks.eu/gas.html ;

-         Справка: Сигнали за действия на висши ръководители на МВР...:

            https://www.balkanleaks.eu/spravka100308.html ;

-         Меморандумът за АЕЦ Белене подготвен от човек на Богомил Манчев?: https://www.balkanleaks.eu/memorandum.html ;

-         Информация за масонска ложа в съдебната система: https://www.balkanleaks.eu/masoni.html ;

 И още много подобна „успешно скрита“ информация, която явно не е чак така скрита.

 На тези сайтове се качват безброй секретни доклади и тайни, за които обществото не е трябвало да научава. Информация, която правителството строго е съхранявало и не е позволявало да види бял свят. Информация, която по един или друг начин е намерена и е разпространена като вирус, не може да бъде спряна и нищо не може да се направи по въпроса.

 Всичко може да бъде намерено с едно просто движение на един пръст, парадоксално, нали? Дори е малко иронично. Седим си ние, удобно настанени пред компютъра, гледаме си най-новия филм или четем книга, качена в интернет, за която не е нужно да плащаме... какво не е нужно да я плащаме?! Не е нужно дори да си правим труда да излизаме от дома си, за да отидем до книжарницата и там да си направим пък труда да си я купим тази въпросна книга.

 През интернет можем да си платим сметките на тока, сметките за телефона, за водата, за кабелната, можем да си купим телефон, можем да си купим телевизор, можем да си поръчаме пица или суши.

 Къде са границите тук?

 Може би бихме могли да поставим един 15-16 годишен тийнейджър пред границата на забранен за лица под 18 години сайт? Ами не! Нужно е просто на прозорчето с въпрос:

„Имате ли 18 години?” да натисне бутон „ДА!” Голяма граница, няма що :)

Единственото нещо, което евентуално, може би, би могло да се сметне за граница в нета са може би паролите: На пощата например и на всички други регистрации, които си правим, и които имаме, ние слагаме пароли, с цел защита, за да не може никой друг (освен нас) да преминава през тази граница, която ние си поставяме. Ние я преминаваме, всички други остават навън – извън нашата граница.

 Но е прекалено лесно. Някак си не ми изглежда правилно:

 Защо, когато си правя регистрация някъде или дори когато си променям паролата на някоя регистрация, отдолу ми се показва надписче с малки букви, който гласи: „Сигурност/надеждност: слаба” Защо? Това ме навежда на една-единствена мисъл – че някой би могъл да премине моята граница, някой би могъл да преодолее моята парола.

 И да, дори и със „СЛАБА” парола да сме поставили една граница, дали наистина всички остават извън нея? Дали екипът от създателите и администраторите на дадения сайт, разполагайки с нашите данни не разполагат също и с нашите пароли... Със сигурност знам, убедена съм, че ние не сме единствените, които си знаем паролите. Дори само в един сайт те да се озоват в някой такъв „Администраторски архив”, какво да правим, след като повечето от нас използват един и съща парола навсякъде? Отиде ни границата.

 Ще си позволя да дам за пример една моя приятелка, която имаше регистрация в www.mtel.bg – от там пращаше безплатни SMS-и. В този сайт при регистрация дори не си въвеждаш ти сам твоя парола, а ти дават такава. Е, за по-лесно, моята приятелка използваше тази парола просто НАВСЯКЪДЕ.

 Друг пример, който ще дам – В сайтове, например, като българската търсачка за видео и музика www.vbox7.com, паролите на всички потребители се запазват на едно място и всички администратори могат да ги виждат, съответно и да ги ползват. Аз самата съм си патила точно с този сайт, накрая трябваше да си намирам любимите 100 песни отново, загубвайки времето си :( и паролата си, и регистрацията си.

 Дори и да не съм права, дори и да не е чак толкова лесно и просто, колкото аз лично от моя гледна точка го представям, не е и чак толкова трудно.

 Нали за това са хакерите – една простичка парола от 4, 6 или 8 символа не би могла да ги сплаши. Искам да кажа – не само във филмите генийчета проникват в сървърите на някой сайтове, било то дори и най-обикновен и елементарен училищен сайт. Да не говорим, че някои дори нямат защита с пароли.

Въпросът е там, че щом една парола може да бъде разбита, значи с повечко старания и повечко пароли могат да бъдат сполетяни от тази съдба.

 Да, абсолютно не оспорвам факта, че паролите се опитват да бъдат по някакъв начин някаква пречка, някаква граница. За нас, потребителите – да, за хакерите – не чак толкова. Да, но това не е абсолютна граница.

 Ако трябва да говорим за абсолютна граница с главни букви – ако трябва да говорим за „ГРАНИЦАТА!“

 За съжаление моето мнение е, че наистина има една граница в интернет, но тя НЕ е свързана с това, което споменах току що. Свързана е с една страница по-нагоре. Онова парадоксалното. Онова ироничното, да :)

 Тук е границата. Тук е жалкото. Че единствената граница в интернет те ограничава В ИНТЕРНЕТ. Седиш и „цъкаш” с мишката (няма да споменавам какво огромно физическо натоварване е това само), седиш и правиш ВСИЧКО във виртуалното пространство, намираш всичко, което ти трябва, дори се забавляваш, играейки си на игрички или общуваш с приятелите си, дори се запознаваш с нови (които може и през целия си живот дори да не видиш на живо). Да, наистина правиш всичко в интернет, но не успяваш да опознаеш света. Е, поназнайваш доста неща от добрия стар интернет, но си откъснат физически от него – ето я истинската, реалната граница – ти оставаш вътре в мрежата, докато всичко друго остава навън.

 Това за мен е граница. Виртуалното пространство, колкото и да сме обвързани с него, както и всичко наоколо, то не е реално, за това и границите, дори и да ги има, не са реални. Реална е тази, която ни откъсва от реалността. Това е 21-ви век. Това е третото хилядолетие – времето на техниката, на науката, на машините и на интернет.

 Като край на есето си искам да дам кратка част от един цитат, от „Истинските Неща в Живота - Джордж Гарлин“ (естествено разпространяван в интернет - мястото без граници). Не знам дали има пряка връзка с темата ми, но има пряка връзка с последните няколко реда, които написах – за обществото на този век:

„Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост; широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко; купуваме повече, но се радваме на по-малко.

Имаме по-големи къщи и по-малки семейства; повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум; повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но и повече проблеми повече медицина, но по-малко здраве.

Пием твърде много, пушим твърде много, харчим твърде безотговорно, смеем се твърде малко, шофираме твърде бързо, ядосваме се твърде лесно, лягаме си твърде късно, събуждаме се твърде уморени, четем твърде малко, гледаме твърде много телевизия и се молим твърде рядко. Увеличихме притежанията си, но намалихме ценностите си. Говорим твърде много, обичаме твърде рядко и мразим твърде често.

Знаем как да преживяваме, но не знаем как да живеем. Добавихме години към човешкия живот, но не добавихме живот към годините. Отидохме на луната и се върнахме, но ни е трудно да прекосим улицата и да се запознаем с новия съсед. Покорихме космическите ширини, но не и душевните. Правим по-големи неща. но не и по-добри неща...“