Уж аз те зарязах, а чувствам липсата ти. Уж не ми пукаше за теб, а сега така силно ме боли, че те няма да стоплиш ръцете ми, че те няма да ми кажеш колко съм красива и как не можеш да заспиш, без да си видял очите ми. Липсва ми усмивката ти, кожата и аромата ти. Сега всичко ми напомня теб. Всяка пейка в града ни, всеки парк и всяко кафе, всичко ми напомня теб. Мислите ми летят, препускат бясно и връщат лентата назад към моментите, в които бях с теб. Сега се чудя какво още мога да искам от един мъж. Ти бе нежен, мил и толкова добър с мен. Не знам дали ме обичаше, не знам дали имаше някакви чувства към мен, а и да ти кажа честно, не ме интересува. Когато бях с теб, бях щастлива, не виждах лошото и неприятните моменти. Караше ме да се чувствам желана, да се чувствам жена. Исках много от теб и ти ми даде всичко, което можа. Даде ми повече, отколкото можех да се надявам, но аз май не го разбрах. Сега се питам какво, по дяволите, исках от теб. Колко много получих, а нищо не дадох. Чудя се защо те зарязах. Да, ядосваше ме, но нищо повече. На моменти ме дразнеше, но това ли е причината да те зарежа. Много, много сбърках като те оставих, сега в живота ти има друга, друга усеща ръцете ти по тялото си, друга вдъхва аромата ти и целува устните ти. Липсваш ми във всяка една секунда. Всичко ми напомня теб и искам да го изгоря. Мразя се затова, че те оставих да си идеш. Мразя се затова, че те прогоних от живота си и те пратих при друга. Не осъзнах колко много те искам когато можех да те имам, не разбрах какво съкровище си и как силно те желая. Сега разбирам как те искам и как копнея да ме изпиваш жадно с устни, да докосваш с поглед всяка част от тялото ми, да решиш косите ми. Липсваш ми и като се сетя, че аз сама те прогоних, не мога да си простя каква грешка направих. Знаеш ли, мислех си, че само мъжете са способни на това - да осъзнават колко много обичат нещо чак след като го загубят. Не искам да ти звучи банално, не искам да ти се моля но те желая, искам пак да сме заедно и да треперя в ръцете ти, да топлиш отново всяка част от тялото ми. Боже, как сгреших, но ще свикна с липсата ти, ще престане да ме боли, когато свикна с мисълта, че навсякъде ще те виждам с друга и всичко ще ми напомня за теб. Липсваш ми и сгреших - признавам си. Сгреших и ме боли, но пък със всичко ще се примиря, стига само да мога да продължа напред със или без теб.