Това е вярно. Наистина не мога да пиша без грешки. Не владея правилния правопис на българския език. Не съм завършила Българска филология, а Финанси. И второ, граматиката не я зная, защото ми е трудна, а и нещо май вътре в мен се бунтува против правописните правила. Много често гледам думата, виждам че не е така и пак си повтарям: на мен пък така повече ми харесва. Продължавам да използвам днеска и навънка! И логика имам дори: днес е една сричка, а моят ден е дълъг. Имам след сутрин, преди обед, обед, следобед, привечер, надвечер и едва тогава свършва... днес-ка. Двете срички ми обхващат дългия ден. Така е с навън. Навън е до магазина, а навънка е целият свят. Навънка лилавее, ние се любим. Става пеперудено. Колко е хубаво, а ми се задрасква – ка и остава навън... но мен пък вече ме дразни, защо не мога да си го напиша така, както аз искам! Извън правилата e. В крайна сметка го пиша днес и навън, но... Другият ми бунт е срещу членуването. Ако ми пасва в текста – човека, по никакъв начин ...